Служители на Здрача
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Служители на Здрача». Краткое содержание книги:
Внезапно животът на Кристин се превръща в ад, а собственият й любим син става прицел на религиозните фанатици от сектата на Здрача. Те го жигосват като Антихрист, искат да го унищожат и… са навсякъде.
Имаше още една изненада, но лоша, когато Чарли помисли, че е видял Спайви да се навежда напред в снегомобила, пресягайки се за нещо и снишавайки профила си точно в момента на изстрела. Сега, насочвайки отново оптическия мерник, той не можеше да я види, което означаваше или че той я е поразил и тя е паднала под предното стъкло на снегомобила… или че тя наистина се е навела в предпоследния момент, спасена от съдбата и стои свита извън линията на стрелбата.
Чарли незабавно насочи пушката към един от другите.
До джипа стоеше един мъж. Той просто се беше обърнал насам, като реакция от изстрела. Объркан и несъзнаващ напълно опасността.
Чарли стреля. Този път той успя, неговата цел се олюля назад и човекът се просна в снега мъртъв или смъртно ранен.
Движейки се по края на гората Кристин беше достигнала завоя при откритото пространство и вече извън полезрението на тези отдолу бе излязла върху по-лекия терен, когато чу изстрел и после, секунда или две по-късно, още един. Тя искаше да се върне при Чарли, искаше да бъде там, за да му помага, но знаеше, че всъщност не би могла да направи нищо за него. Кристин нямаше време дори да погледне назад. Вместо това, тя удвои своите усилия. Пухтеше, изпускайки кълба пара, опитваше се да върви леко върху снега, пропадаше на места през ледената корица в бързината си и търсеше като обезумяла ометени от вятъра повърхности от терена, по които можеше да се движи по-бързо.
Но какво щеше да стане, ако на Чарли се случеше нещо? Ако той изобщо не бъдеше в състояние да се присъедини към нея и Джоуи?
Тя не беше от типа хора, които се оправят на открито. Не знаеше как да оцелее в тези студени пустини. Ако трябваше да напусне хижата без Чарли, те щяха да се загубят в тази пустош и да умрат от глад или от студ.
И тогава, като че ли природата бе решила да изостри страха на Кристин като резеца на бръснач и да й се подиграе, снежната вихрушка започна отново.
Когато първият човек беше улучен и падна, останалите се скриха зад джипа. Двама мъже обаче се отправиха към снегомобилите и станаха отлични мишени. Чарли се прицели в единия от тях. Този изстрел беше също добре премерен, защото улучи мъжа високо в гърдите, прекатури го през един от снегомобилите и той остана неподвижен в една преспа. Другият се хвърли на земята. Въпреки това, Чарли стреля. Този път не можеше да каже, дали е улучил, защото неговата мишена беше скрита зад купчина сняг.
Чарли зареди отново.
Той се питаше, дали между тях има ловци или бивши военни с достатъчно познания, за да определят точно позицията му. Смяташе да се движи по линията на гората в търсене на друга удобна позиция и знаеше, че сенките под дърветата щяха вероятно да скрият неговото придвижване. Подозираше, че повечето от тях не са опитни в тези неща и не са годни за партизанска война, така че остана там, където си беше и зачака някой от хората на Спайви да направи грешка.
Не трябваше да чака дълго. Един от подслонилите се при джипа се оказа прекалено любопитен. Едва бе изминала половин минута без стрелба и служителят на Здрача се надигна леко, за да се огледа. Той беше полуприведен и готов да се прилепи към земята, мислейки, може би, че така представлява трудна цел, докато, всъщност, даваше на Чарли достатъчно възможност за прицелване. Най-вероятно си мислеше, че ще успее да се хвърли на земята при най-лекия звук, но бе улучен и мъртъв преди звукът от изстрела да стигне до него.
Трима повалени. Оставаха седем. Шест… ако беше убил Спайви.
За пръв път в живота си, Чарли се радваше, че беше служил във Виетнам. Оттогава бяха минали петнадесет години, но бойното умение не беше го изоставило напълно. Той чувстваше свиващия сърцето ужас на преследвача и преследвания и несравнимото напрежение. Чарли обаче знаеше как да използва това напрежение, как да получи предимство от него, за да бъде бърз и деен.
Другите останаха съвсем неподвижни, заровени в снега и използващи за прикритие джипа и снегомобилите. Чарли ги чуваше как викат помежду си, но никой от тях не дръзваше да мръдне отново.
Знаеше, че те ще останат приковани долу в продължение на още пет-десет минути и може би трябваше вече да стане й да се отправи обратно към хижата, използвайки тази пауза. Имаше обаче шанс, ако ги изчака, да произведе още един успешен изстрел следващия път, когато възвърнат малко увереността си. За момента, нямаше опасност да загуби каквото и да било предимство, ако остане на мястото си, така че той остана в края на гората. Чарли зареди отново. Той се взираше надолу в тях, доволен от своята точна стрелба. Беше много доволен, че е отстранил трима от тях и същевременно притеснен от тази своя радост.