Служители на Здрача
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Служители на Здрача». Краткое содержание книги:
Внезапно животът на Кристин се превръща в ад, а собственият й любим син става прицел на религиозните фанатици от сектата на Здрача. Те го жигосват като Антихрист, искат да го унищожат и… са навсякъде.
— Ще бъде уморително, ако ще трябва да се прави всеки ден.
— Аз ще се справя.
— Но, може би, Джоуи няма да може.
— Ние няма да оставаме тук сами — отвърна непреклонно тя.
— Но както ни търси полицията, ще бъдем по-забележими като група, ще бъде по-лесно…
— Ние ще ходим с теб навсякъде — каза тя. Моля те. Моля те.
— Добре — съгласи се той.
Чарли взе някаква карта, която беше купил от магазина за спортни стоки в Сакраменто, разстла я върху масата и показа на Кристин техния път за бягство през задната врата, който щяха да използват, ако, противно на всички очаквания, се появят хората на Спайви и ако има достатъчно време за бягство. Те щяха да отидат по-нагоре в планината, до върха на следващото било, да завият на изток към долината и да го следват на юг към езерото. Това беше едно пътешествие от четири или пет мили, които щяха да изглеждат като сто в покритата със сняг пустош. Но по целия път щеше да има добра естествена маркировка и съществуваше малка опасност да се загубят, докато имаха картата и компас.
Постепенно техният разговор се отдалечи от Грейс Спайви и те започнаха да говорят за себе си, като всеки изучаваше миналото на другия, какво харесва и какво не, надежди и мечти. След известно време станаха от масата, угасиха всички лампи и седнаха на канапето пред каменната плоча на камината. Само примигващата светлина от огъня остана да гони сенките.
Чарли не можеше да си спомни първата целувка. Той просто внезапно осъзна, че те се докосват и целуват все по-страстно. После ръцете му отидоха върху гърдите й и Чарли почувства през блузата възбудените им зърна като две горещи точки в средата на дланите си. А когато докосна лицето й с върховете на пръстите си, контактът беше толкова наелектризиращ, че изглеждаше като че ли ще изскочат искри. Чарли никога не бе изпитвал нужда от жена така много, както искаше и имаше нужда от Кристин, а съдейки по начина, по който се напрягаха мускулите и извиваше тялото й, тя също го желаеше със страст, равна на неговата. Той знаеше, че въпреки обстоятелствата и не най-подходящото място, което им беше осигурила съдбата, те щяха да се любят тази нощ. Това беше неизбежно.
Сега блузата й беше разкопчана. Той сниши устата си до нейните гърди.
— Чарли… — каза тихо тя.
Той лижеше набъбналите зърна на гърдите й, първо едното, после другото, нежно.
— Не — каза тя, но го отблъсна неубедително, неохотно, искайки да бъде убедена.
— Аз те обичам — каза той и точно това имаше предвид. Само за няколко дни, той беше, се влюбил в нейното изящно оформено лице, в нейното тяло, нейния кураж, несломимия й дух, походката, косата й, развявана от вятъра…
— Джоуи… — каза тя.
— Той спи.
— Може да се събуди…
Чарли я целуна по гушата и почувства тупкането на пулса й върху устните си. Сърцето й биеше бързо. Неговото, също.
— Той може да излезе на балкона, да погледне надолу и да ни види — каза тя.
Чарли я отведе от светлината на огъня към едно дълбоко канапе, което беше точно под балкона.
— Не би трябвало да правим това — каза Кристин, продължавайки да го целува по шията, брадичката, устните, бузите и очите. — Дори тук… ако той се събуди…
— Първо ще ни повика — отвърна Чарли, задъхан и копнеещ за нея. — Той няма да слезе в тъмната всекидневна.
Тя го целуна по носа и по всяко ъгълче на устата. Последва поредица от целувки по брадичката и накрая по ухото.
Ръцете му опипваха тялото й, той беше възбуден от съвършените й форми. Всяка приятна вдлъбнатина или изпъкналост, всеки съблазнителен ъгъл, издутината на гърдите и ханша, гладкия корем — всичко от нея, до последния милиметър, изглеждаше точно определение за съвършена женственост.
— Добре — съгласи се тя със слаб глас. — Но тихо…
— Без никакъв звук — обеща Чарли.
— Без никакъв звук.
— Без дори и най-малък звук…
Вятърът стенеше в прозореца над канапето.
Това е неподходящ момент, минаваше смътно през ума й. Неподходящо място. Неподходящо време. Неподходящо всичко.
Джоуи можеше да се събуди.
Но въпреки, че събуждането на Джоуи я притесняваше, то не бе чак толкова фатално, за да се противопостави.
Чарли й беше казал, че я обича и тя му бе отвърнал, че го обича. Кристин знаеше, че и двамата имат предвид точно това, което бяха казали, че то беше вярно. Не знаеше със сигурност от колко време го обичаше, но ако се замислеше, вероятно, щеше да си спомни момента, в който уважението, възхищението и привързаността се бяха превърнали в нещо по-добро и по-силно. В края на краищата, тя го познаваше само от няколко дни. Разбира се, точно сега, тя не можеше да мисли усърдно или конкретно за нищо. Кристин не беше на себе си, макар това състояние да не бе характерно за нея.