Служители на Здрача
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Служители на Здрача». Краткое содержание книги:
Внезапно животът на Кристин се превръща в ад, а собственият й любим син става прицел на религиозните фанатици от сектата на Здрача. Те го жигосват като Антихрист, искат да го унищожат и… са навсякъде.
Чарли прибра обратно бинокъла и затвори кутията. После свали пушката от рамото си.
— Ти се връщай назад в хижата — каза той. — Колкото можеш по-бързо. Върви през гората, докато не стигнеш завоя на пъртината. След него, те не могат да те видят от по-долната поляна. Облечи Джоуи. Сложи храна в твоята раница. Направи всичко възможно да бъдете готови.
— Ти оставаш тук? Защо?
— За да убия няколко от тях — отвърна той.
Чарли отвори ципа на един от джобовете на своето топлоизолиращо яке, който беше, пълен с патрони. След като изразходваше намиращите се в пълнителя, той трябваше да бъде в състояние бързо да го зареди отново.
Кристин се колебаеше. Страхуваше се да го остави.
— Върви! — подкани я той. — Побързай! Нямаме много време.
Кристин кимна с разтуптяно сърце, обърна се и тръгна през гората нагоре по склона, придвижвайки се толкова бързо, колкото позволяваха снегоходките и повдигайки многократно ръце, за да отстранява клоните от пътя си.
Успешната стрелба с пушка изискваше две неща: възможна най-стабилна поза за стрелеца и натискане на спусъка точно в подходящия момент и по възможно най-лекия начин. Твърде малко стрелци (ловци, военни и всякакви други) са изобщо добри. Много голяма част от тях се опитват да стрелят без подготовка, когато е налице по-добра позиция или натискат спусъка само с едно бързо движение, при което целта им напълно убягва.
Един стрелец стреля най-добре от легнало положение, особено когато се цели надолу по склон или в някакъв басейн. След като свали снегоходките, Чарли се придвижи до края на гората, на границата на самата поляна и легна по корем. Тук снегът беше дълбок само няколко сантиметра, защото вятърът прекосяваше поляната от запад и омиташе земята, изтласквайки по-голямата част от снега на изток и трупайки го на преспи по дължината на този фланг на гората. Склонът беше стръмен и той виждаше хората под него, които продължаваха да се суетят около джипа. Чарли повдигна винтовката и я постави върху лявата длан, а лакътят на прегънатата му лява ръка беше точно под нея. В това положение винтовката нямаше да се поклати, защото бе добре подпряна от ръката, която служеше като опора между земята и оръжието.
Чарли взе на прицел тъмната фигура на водещия снегомобил, защото бе сигурен, че това е Грейс Спайви. Главата й беше над предното стъкло на превозното средство, но това нямаше особено значение. Нямаше никакъв шанс изстрелът да бъде отразен от плексигласа. Ако успееше да я отстрани, другите можеше да загубят своето чувство за ангажираност и да се разпаднат психически. За един фанатик сигурно е ужасно да види как неговото незаслужено възвеличавано нищожество умира право пред очите му.
Покритият от ръкавицата пръст беше свит около спусъка, но Чарли не харесваше усещането. Не можеше да почувства правилно спусъка, затова той свали ръкавицата си със зъби и постави отново голия пръст върху него. Така усещането беше много по-добро. Чарли беше поставил кръстчето на оптическия мерник в средата на челото на Спайви, защото от това разстояние куршумът щеше, падайки, да премине линията на прицелване, докато удари целта и щеше да попадне с един инч по-ниско от нея. При късмет… щеше да я улучи точно между очите. Без късмет, но с умение, куршумът, все пак, щеше да я порази в лицето или в гърлото.
Чарли се потеше, въпреки че температурата на въздуха беше под нулата. Отвътре, в скиорския му екип, потта се процеждаше надолу от подмишниците му.
Можеше ли да се нарече това самоотбрана? В момента никой от тях нямаше оръжие. Животът му не беше в непосредствена опасност. Разбира се, ако той не унищожеше няколко от тях, преди те да се приближат повече, те щяха да го смажат. Въпреки това, Чарли се колебаеше. Никога преди не беше постъпвал така… хладнокръвно. Един вътрешен глас му казваше, че избивайки хората по този начин, той нямаше да бъде с нищо по-добър от чудовищата, срещу които се беше изправил. Но, ако той не стреляше, накрая със сигурност щеше да умре, а също и Кристин и Джоуи.
Кръстчето беше върху челото на Спайви.
Чарли натисна спусъка, но не до края с едно движение, защото първият натиск щеше да измести малко пушката от целта, така че той задържа спусъка натиснат на косъм от произвеждането на изстрела, докато не върна кръстчето отново върху целта. Пушката гръмна и той трепна, но не в очакване на звука, а само като закъсняла реакция от него, за което време беше станало твърде късно за куршума да бъде отклонен, защото беше вече извън цевта. Едно предварително трепване беше това, което човек трябваше да избегне, а двустепенното натискане на спусъка винаги заблуждаваше малко подсъзнанието, просто достатъчно, за да бъде излизането от дулото лека изненада.