Кръгът на Матарезе

— А що се отнася до твоите телефони? Те чисти ли са?

Криспи се изсмя.

— След всичко, което се говори по моите телефони, нямаше да остане нито един служител в Рим, който да не бъде изобличен. — Скофийлд си спомни за Робърт Уинтроп във Вашингтон.

— Един човек ми каза същото неотдавна, но той грешеше.

— Без съмнение — съгласи се Криспи, очите му бяха учудени. — Прости ми, Брендън, но вие се занимавате само с държавните работи. Ние от Виа Пескати се занимаваме с проблемите на сърцето. Нашите неща търсят места, където им е осигурена поверителност. Те винаги са търсили такива места.

Брей отговори на усмивката на италианеца.

— Знаеш ли, може би си прав. — Той приближи чашата с виното до устните си. — Нека да ти подскажа едно име. Скози-Паравацини. — И отпи.

Криспи кимна в отговор.

— Кръвта търси пари, а парите търсят кръв. Какво повече може да се каже?

— Кажи го по-просто.

— Скози са едни от благородническите фамилии в Рим. Благочестивата контеса и до ден-днешен се вози на нейното възстановено Бугати нагоре до Венето, а децата й са претенденти за тронове, които отдавна са били отхвърлени. За съжаление всички те имат своите претенции, но не притежават повече от хиляда лири, с които да застанат зад тях. Паравацини имат пари, много пари, но нямат благородническа кръв в своите вени. Този брак беше сключен в името на небесния съд, за да бъде постигнато едно общо удобство.

— Чий брак?

— Дъщерята на контесата се омъжи за синьор Бернардо Паравацини. Беше много отдавна, зестрата беше няколко милиона и свърши добра работа на сина й, графа. Той получи титлата на своя баща.

— Как се казваше той?

— Гиламо. Граф Гиламо Скози.

— Къде живее?

— Там, където интересите му — финансови или други — го отведат. Той има имение близо до имението на сестра си в Тиволи, но не мисля, че се застоява там много често. Защо питаш? Свързан ли е по някакъв начин с дезертьорите? Едва ли е възможно!

— Той може и да не знае за това. Може би само е използван от хората, които работят за него.

— Това е дори по-малко вероятно. Зад чаровната личност се крие съзнанието на един Боржел. Повярвай ми.

— Откъде знаеш?

— Познавам го — каза Криспи, усмихвайки се. — Той и аз не сме много различни.

Брей се наведе напред.

— Искам да се срещна с него. Не като Скофийлд, разбира се. Като някой друг. Можеш ли да ми го уредиш?

— Може би. Ако той е в Италия, а мисля, че е. Четох някъде, че жена му е настойница на Феста Вила Десте, който ще се открие утре вечер. Това е благотворителен бал за градините. Той няма да го пропусне; както твърдят, всички в Рим ще бъдат там.