Величие и падение на куртизанките

— Отстрани се от пътя ми, старо развъдище на въшки!… — извика кочияшът с прегракнал глас.

— Гледай да не ме смажеш, пратеник на гилотината — отвърна тя, — твоята стока не струва колкото моята.

Но докато се мъчеше да се завре между два крайпътни камъка, за да му направи място да мине, търговката задръсти пътя колкото време й трябваше, за да осъществи плана си.

„О, Азѝ! — каза си Жак Колен, който веднага позна съучастницата си. — Всичко е наред!“

Кочияшът и Азѝ продължаваха да си разменят любезности, а през това време колите се трупаха по улица Мартроа.

— Ahé!… pecairé fermati. Souni lá Vedrem!… — възкликна старата Азѝ с онези американски интонации, свойствени на уличните търговки, които така преиначават думите си, че ги превръщат в звукоподражателни, разбираеми само от парижаните.

В уличния шум и сред виковете на надошлите наоколо кочияши никой не можеше да обърне внимание на някакъв дивашки крясък, издаден като че ли от търговката. Но разбираем само за Жак Колен, този условен език, съставен от развален италиански и провансалски, донасяше до ушите му следните потресаващи думи:

— Хванали са твоето нещастно момче, но аз бдя над вас. Пак ще ме видиш…

Сред безкрайната радост, причинена от победата му над правосъдието, защото той се надяваше, че ще може да поддържа връзки с външния свят, Жак Колен получи удар, който би убил всеки друг човек.

„Люсиен е арестуван!“ — каза си той и едва не припадна.