Глутница ангели
- Автор: Ръсел Джей
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Глутница ангели». Краткое содержание книги:
Лили затули очи с лакът.
— Очилата — каза тя през рамо.
Тътенът заглуши гласа й.
Шобан бръкна в сака и извади четири чифта очила. На Лили се паднаха кръгли, като на Джон Ленън, а Ума и Шобан си сложиха много стилни и скъпи очила марка „Уейфеърър“. За мен останаха чифт очила, имитация на марката „Рой Орбисън“, каквито се продават за жълти стотинки по супермаркетите. Понечих да възроптая — така де, Ума изглеждаше страхотно с нейните — но после си рекох, че сега не му е времето.
Дори с очилата бях принуден да присвия очи, но все пак видях повечко от пространството, където се намирахме. Наистина си беше огромно — не виждах тавана, но предполагах, че е висок някъде към четири метра. Помещението беше с диаметър към шейсет метра и доколкото можех да видя, общо взето, беше кръгло. Онова, което не бях забелязал, преди да сложа очилата, бяха големите камъни, наслагани в средата на помещението и на редички на около метър от стените. Бяха с различна височина и форма: някои бяха колкото три човешки боя, други бяха малки като кутия за обувки. Приличаха донякъде на долмените в Стоунхендж, ала бяха по-красиви, сякаш изваяни. Дори и да образуваха някаква фигура, от мястото, където стоях, не се виждаше, въпреки това обаче останах с впечатлението, че са разположени според някакъв строг ред.
Освен това сякаш бяха част от светлината. Човек трябваше да се взре напрегнато в камъка, за да го различи. Така и не разбрах дали камъните поглъщат светлината около тях или обратното, излъчват я.
— Какво е това място? — попитах аз Лили.
Светлината направо погълна думите ми и се настани като осезаемо присъствие в устата ми.
— Има го, откакто свят светува. То е извор на надежда. Това е сърцето на Лондон, сърцето на Британия — извика тя в отговор. Аз обаче чух само шепот. — Това е едно от сърцата на света.
Е, това обясняваше всичко.
— Безопасно ли е? — поинтересувах се аз.
Лили се обърна и въпреки ослепителната светлина свали очилата и присвила очи, ме погледна вторачено.
Повече не беше нужно — разбрах я.
— Мечтала съм си за това място — обади се и Ума. Зяпнала от почуда и възхита, въртеше бавно глава и разглеждаше пространството наоколо. — Но си мислех, че е в рая.
— Може и да е там, миличка — каза Лили. — Но ако не побързаме, току-виж се превърнало в ад.
Ума кимна, ала явно не й се искаше да направи и крачка. Лили пое сака от Шобан и започна да рови в него. Извади сребърна пръчица, дълга някъде към педя, с ръкохватка, украсена с прелестен филигран и завършваща с ръчичка с един-единствен остър пръст, който сочеше право напред.
— Мене, мене текел упарсин — казах — помнех библейските думи от една серия на „Нощна галерия“.
Лили ме погледна.
— Странно е, че го казваш. Искаш ли да го напиша с пръчицата върху стената? — попита тя и вдигна сребърната показалка.
— И аз не знам защо го казах. Сигурно се чувствам като в клетката на лъвовете.
— Ти обаче знаеш, че думите са били написани върху стената на Балтазар, а не в клетката на лъвовете. Даниил си е имал ангел, който да бди над него.
— Ходил съм на неделно училище преди много години — заоправдавах се аз. Да не говорим пък за „Нощна галерия“. — Имаме си Шобан.
Лили сви рамене. Отиде насред огромното помещение и приклекна. Започна да рисува с пръчката нещо по пръстта. Огледах се отново и видях, че камъните наистина са сложени в определена последователност: в квадрат, в средата на който имаше пети камък. Лили изписваше черти, които да свързват стълбовете в средата. Ума стоеше със скръстени ръце и само наблюдаваше.
Разбрах, че става нещо, най-напред по звука.
Докато Лили рисуваше, тътенът се засили, стана по-кънтящ. Разнасяше се отвред, имах чувството дори, че идва от самите нас. Чувал съм през годините израза „музика на сферите“ и зная, че означава съвършения звук от самото движение на вселената, но дори и такава музика да съществува, тя едва ли е по-прелестна от онова, което чух в огромното помещение под Лондон.