Дневната война
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Demon Cycle #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-390-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневната война». Краткое содержание книги:
Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече — Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон.
Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.
Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.
Ахман Джардир е изковал от войнствените пустинни племена на Красия единна армия, сееща смърт сред демоните, и се е провъзгласил за Шар’Дама Ка, Избавителя. Той обладава мощта на древни оръжия — Короната и Копието на Каджи, — убедително утвърдили претенциите му, и вече огромни части от зеленоземската шир са се преклонили пред него.
Ала Джардир не се е сдобил сам с властта си. Възходът му е плод на Първата му съпруга, Иневера, лукава и могъща жрица, която може да чете бъдещето с костената си магия. Миналото и мотивите на Иневера са забулени в тайна и дори Джардир не ѝ се доверява изцяло.
Някога Арлен и Джардир са били почти братя. Сега ги разделя горчива вражда. Докато враговете на човечеството се надигат, единствените двама мъже, способни да ги победят, са разкъсвани от най-смъртоносните демони от всички — тези на човешкото сърце.
Прелюбодейка.
Болката в главата ѝ отново се разгоря и ѝ се стори, че може да повърне във фургона. Извади от джобовете на престилката си един корен и няколко листа и ги задъвка, без да си прави труда да ги вари. Горчаха ужасно, но успокоиха стомаха ѝ. Нямаше да е разумно да показва слабостта си пред красианците.
Спряха, а децата отвън разпръснаха цветя пред фургона и по стълбите на странноприемницата, сякаш на няколко метра от тях не гниеше труп.
— Децата могат да свикнат с всичко — казваше някога Бруна и Лийша бе разбрала, че наистина е така. Но нито едно дете не биваше да свиква с това.
Местният дама ги очакваше, стоеше като издялан от дъб. Брадата му беше сива като желязо, очите му — като сажди върху меч. Предводителят на върволицата Кавъл скочи от коня си с пъргавост, от която не личаха годините му, и се поклони на дамата, след което размениха няколко думи. Духовникът се поклони леко, когато Лийша слезе от фургона.
— Значи, това е северната вещица, която така е омагьосала Шар’Дама Ка? — измърмори той на красиански.
Миризмата на цветя под краката ѝ, смесена с миризмата на смърт, я караха да чувства убийствена болка и ярост. А сега и този щеше да я одумва? Лийша едвам се сдържа да не извади ножа от престилката си и да му пререже гърлото.
Вместо това го изгледа властно, така както се беше научила от Иневера.
— Северната вещица, която те разбира, дама. Как се казваш, за да предам на Ахман приветствените ти слова към мен?
Очите на мъжа се окръглиха. В Красия неомъжените девойки никога не продумваха освен в отговор и подобен тон към един дама можеше да ги изпрати на бесилото.
Само че Лийша бе казала това на красиански, с което показваше, че познава порядките на красианците, а близкото ѝ познанство с Избавителя можеше да принуди всички освен може би най-влиятелните дамаджи да подмокрят робите си.
Даматът се поколеба — горделивостта и инстинктът за самосъхранение поведоха тежка борба по лицето му. Накрая отново се поклони, този път толкова ниско, че брадата му обърса земята.
— Дама Ануар. Простете ми, свещена Избранице. Не исках да ви обидя.
— В моите земи тези, които не искат да ме обидят, не ме обиждат — каза Лийша. Говореше простичко, защото красианският ѝ далеч не беше съвършен. — Сега премахнете тялото на жената оттам и го върнете на семейството ѝ, за да го погребат според обичая си. Днес е брачният ден на най-голямата дъщеря на Избавителя с Роджър асу Джесъм ам’Кръчмар ам’Хралупа и присъствието ѝ насред площада е обида за нас.
Не беше напълно в правото си да говори вместо Роджър, но го нарече ам’Хралупа, вместо ам’Мост, така че в очите на красианците двамата бяха от едно семейство.
Очите на дама Ануар започнаха да трепкат. Само дама’тингите можеха да си позволят подобен тон и да нареждат на даматите какво да правят, при това само ако според Евджаха отказът значеше смърт и лишаване от Рая. Лийша не беше дама’тинга, но от тона ѝ стана ясно, че счита позицията си на свещена Избраница за също толкова влиятелна.
Даматът сподави дъх — беше го изтикала отвъд границата. Лицето му бавно поморавя, а гневът му растеше ли, растеше. Лийша се пресегна за ослепяващия прах на Бруна. Всеки момент щеше да я нападне, а тя щеше да го обезвреди пред погледите на всички.
Ануар премести крак.
— Недей — предупреди го Кавъл тихо.
Даматът погледна другия мъж и видя, че е извадил копието си. Последва още потракване и Лийша се обърна — останалите дал’шаруми бяха сторили същото. Уонда вече се беше прицелила, а в ръцете на Гаред висяха секирата и мачетето му.
Ануар зае поза на подчинение, ала лицето му още беше подпухнало и той дишаше с усилие. Лийша не устоя да завърти ножа в раната.
— В чест на свещения брак синът на Джесъм ще се зарадва да освободите седмина от чините роби, по един за всеки Устой на Рая.
Безсилният бяс в очите на даматът ѝ все пак горчеше, колкото ѝ да беше сладък.
Това е най-малкото, което ви се пада, помисли си тя.
Лийша подмина Ануар, преди той да успее да каже каквото и да било, и пое към странноприемницата. Зад нея хората от свитата се раздвижиха, за да изпълнят заповедите ѝ, а тя се постара да не покаже нищо от чувствата си.
Учеше се.