Дневната война
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Demon Cycle #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-390-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневната война». Краткое содержание книги:
Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече — Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон.
Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.
Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.
Ахман Джардир е изковал от войнствените пустинни племена на Красия единна армия, сееща смърт сред демоните, и се е провъзгласил за Шар’Дама Ка, Избавителя. Той обладава мощта на древни оръжия — Короната и Копието на Каджи, — убедително утвърдили претенциите му, и вече огромни части от зеленоземската шир са се преклонили пред него.
Ала Джардир не се е сдобил сам с властта си. Възходът му е плод на Първата му съпруга, Иневера, лукава и могъща жрица, която може да чете бъдещето с костената си магия. Миналото и мотивите на Иневера са забулени в тайна и дори Джардир не ѝ се доверява изцяло.
Някога Арлен и Джардир са били почти братя. Сега ги разделя горчива вражда. Докато враговете на човечеството се надигат, единствените двама мъже, способни да ги победят, са разкъсвани от най-смъртоносните демони от всички — тези на човешкото сърце.
Аманвах и Сиквах се оказаха съвсем различни от това, което си представяше Роджър отначало. Първо му се бяха сторили много подобни, но колкото повече ги опознаваше, толкова по-различни ставаха в очите му. Аманвах беше по-висока, с по-малки гърди и дълги крайници. Сиквах беше по-закръглена в хълбоците, с по-къси ръце и крака. И двете жени бяха невероятно мускулести, като всяко движение ги очертаваше ясно. Бе заради разтягането, което правеха всяка сутрин. Наричаше го шарусахк, но по нищо не приличаше на бруталната борба, която шарумите и Защитения преподаваха.
Аманвах се владееше напълно, а Сиквах лесно се влияеше от емоции. Беше очаквал Аманвах с нейните бели одежди да е по-консервативна, ала Сиквах винаги първа ахваше от нещо, което ѝ се стореше необичайно.
— Сега поспи, съпруже — каза Аманвах. — Трябва да възстановиш силите си. Сиквах, завесите.
Сиквах незабавно покри леките прозрачни завеси зад прозореца с по-тежките от кадифе. Явно „Първа съпруга“ не беше само наименование. Аманвах водеше във всичко, от разговор до прелъстяване, и нареждаше на Сиквах, сякаш ѝ беше прислужница. Самата Сиквах никога не възразяваше и изпълняваше, като че ли всичко беше нейна идея. Почти не гъкваше, освен ако някой не я заговореше или ако Аманвах не бе заета с друго. Тогава Сиквах сякаш оживяваше.
Той се усмихна и усети как се понася към обитанията на съня, докато съпругите му започнаха тиха приспивна песен на красиански. Беше свикнал да подремва денем, обичаен трик на жонгльорите, за да са свежи за нощните представления. Повечето хора също така не можеха да четат, а след заника и след вечеря нямаше какво друго да се прави.
— Когато работата на останалите приключва, нашата започва — казваше Арик.
Фургонът рязко спря и го изтръгна от съня. Повдигна една от тежките завеси и бързо я затвори, когато в очите му блесна слънцето. Бе късен следобед и се намираха при скромна странноприемница. Аманвах и Сиквах бяха покрили разноцветните си копринени одежди с обикновени роби и була.
— Не е ли малко рано да спираме за през нощта?
— Това е последното селце, преди да излезем изцяло от Дара на Еверам, любими — каза Аманвах. — Шаманвах мисли, че е най-добре да отпочинем и да презаредим запасите си, преди да продължим. Ако искаш да спиш още, стори го, докато кхафитите разтоварват.
Това щеше да му даде много време. Съпругите му не се лишаваха от нищо по пътя. Роджър разтърка лице.
— Няма проблем. Добре ще ми дойде да се поразтъпча.
Понечи да се облече и двете момичета веднага се завтекоха към него за помощ.
Скоро слезе от фургона и се поразходи, като започна разгрявките и премятанията, с които се поддържаше във форма. Упражненията му сами по себе си бяха представление — цигански колелета, салта и отскоци, кълбета и челни стойки.
Както обикновено, миниизпълнението му започна да привлича внимание. Минувачите, и тесианци, и красианци, спряха, а когато се разходи на ръце, децата затърчаха покрай него.
Роджър инстинктивно ги поведе към центъра на павираното площадче на селото и направи кръг, за да си освободи място. По краищата на импровизираната му сцена се струпаха местни жители, шаруми, кхафити и дал’тинги от племето, сложило ръка на това конкретно място. Един дама го гледаше студено, но не смееше да се намеси в работата на зетя на Избавителя.
Аманвах и Сиквах също го наблюдаваха. Сиквах се смееше и ръкопляскаше по-силно от всички останали в тълпата. Аманвах — точно обратното. Наблюдаваше го със студен поглед и не продумваше.
— Единственото по-лошо от жената, която се радва на всеки твой номер, е тази, която не се смее на никой от тях — беше му казал Арик.
Той отиде при тях.
— Съпруже, какво правиш? — попита Аманвах.
— Забавлявам тълпата — каза Роджър. — Само гледай. Сиквах, моля те, донеси ми торбата с чудесии.
— Веднага, съпруже — каза Сиквах, поклони се и изчезна сред тълпата.
Аманвах не откъсваше поглед от него, но той само ѝ смигна и продължи да подгрява множеството. Караше го простичко, защото не знаеше кои от мръсните му вицове и песни биха засегнали красианците. Музиката в Красия бе само за личните покои на съпругата или за възхвала на Еверам. Съпругите му го бяха научили на няколко песни, но фанатичните текстове не му бяха по вкуса. Докато не беше готов с превода на Песента на Новолунието, изпълняваше само инструментали и скоро дори красианците започнаха да пляскат и да тропат в ритъм.
Когато стана време за магиите, Сиквах бе съвършената помощница, като изпълняваше без колебание всяка негова заръка. Само да не беше от глава до пети…