Дневната война
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Demon Cycle #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-390-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневната война». Краткое содержание книги:
Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече — Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон.
Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.
Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.
Ахман Джардир е изковал от войнствените пустинни племена на Красия единна армия, сееща смърт сред демоните, и се е провъзгласил за Шар’Дама Ка, Избавителя. Той обладава мощта на древни оръжия — Короната и Копието на Каджи, — убедително утвърдили претенциите му, и вече огромни части от зеленоземската шир са се преклонили пред него.
Ала Джардир не се е сдобил сам с властта си. Възходът му е плод на Първата му съпруга, Иневера, лукава и могъща жрица, която може да чете бъдещето с костената си магия. Миналото и мотивите на Иневера са забулени в тайна и дори Джардир не ѝ се доверява изцяло.
Някога Арлен и Джардир са били почти братя. Сега ги разделя горчива вражда. Докато враговете на човечеството се надигат, единствените двама мъже, способни да ги победят, са разкъсвани от най-смъртоносните демони от всички — тези на човешкото сърце.
Строевият сви рамене.
— Никой не знае. Викаме му Безухия.
С няколко отривисти жеста Абан отдели и него сред останалите.
В столицата имаше над хиляда каджийски кха’шаруми. Докато даматите започнаха да зоват за вечерен час, не бяха видели и половината. В течение на часовете бяха елиминирали и голяма част от потенциалните кандидати, но и така вече бяха събрали над петдесет души. Абан и Керан ги отведоха в шатрата и продължиха да избират — останаха двайсет, след това десет и накрая четирима, включително глухонемият великан.
Керан оспори избора на последния.
— Воин, който не чува роговете, е риск.
— Може би в алагай’шарак — съгласи се Абан, — но така както дама’тингите си имат неми евнуси, и аз мога да се възползвам от човек, който не би чул нищо от разговорите ми.
На следващия ден след съвета на Ахман те се върнаха и прекараха всеки миг до залез-слънце в същите занимания. Шесткратно Керан заплаши да се откаже, ако Абан вземе превес за определен човек.
— Върви си тогава — рече Абан на седмия път, а спорният мъж бе някакъв миньор от поселището Варовиково. Беше силен като диво животно, но примигваше като пълен идиот и едвам можеше да си преброи пръстите.
— Няма да имам идиоти за войници.
Звярът изгледа Абан кръвнишки, ала Безухия надвисна над него със скръстени ръце и онзи реши да не се обажда.
Керан също изгледа Абан свирепо, но и той му отвърна със същото. Накрая строевият сви рамене.
— Ако имаше такава стомана у себе си като момче, можех да те направя мъж.
Абан се подсмихна и се поклони леко.
— Винаги съм я имал, строеви. Просто не е била за битки.
— Набито око имаш — призна неохотно Керан в крайна сметка, оглеждайки десетината избраници. — От тези мога да направя воини.
— Хубаво — рече Абан. — Утре отиваме в кхафит’шараджа на маджахите и подновяваме.
За маджахите им трябваше още един цял ден, трети за мендингите. След това всичко минаваше все по-бързо, колкото повече се смаляваха шатрите надолу по тренировъчните площади. Най-малко бяха шарахите — само с около четирийсет дал’шаруми и едва сто кха’шаруми.
— В каджи подминахме стотици по-добри от тези — отбеляза Керан, след като бяха подбрали най-доброто, което шарах можеше да предложи. Подобно на мнозина от по-старите воини, обучени, преди Ахман да обедини племената, Керан питаеше яростна вярност към собствената си кръв и предпочиташе повечето избраници да я споделят.
Абан кимна.
— Само че шарах са майстори на примката за алагаи. — Бяха наблюдавали тренировките на воините с оръжията им, дълги кухи копия със стоманена примка откъм тъпия край, предназначена за вратове на демони или хора. Една малка ръчка до напречника на копието можеше да стяга или да охлабва примката. Имаше и форми на шарусахк, с които воините да контролират жертвата си.
— Мога да ги науча на това оръжие относително добре — каза Керан.
— Относително добре не е достатъчно, строеви — каза Абан.
Керан му се озъби.
— Учил съм на бойни изкуства самия Избавител. Това не стига ли?
Абан не бе особено впечатлен.
— Научил си го на много, но също и даматите, а смесицата от двете му е придала уменията, които има сега. Ахман е изучил шарукина на всички племена, както ще сториш и ти. Ще обучаваш тези мъже, но и ще се учиш от тях. Копието и веригата на нанджи. Техниките на кревак за катерене на стълби. Всичко. Ако няма да се справиш, ще намеря някого, който да се справи.
— Мога да науча номерцата на по-нисшите племена — изръмжа Керан.
— Разбира се — съгласи се Абан. — Би могъл и да подобриш много от тях, не се съмнявам. Затова избрах най-добрия строеви в цяла Красия. Би могъл да превърнеш и най-слабия от тези мъже в равен на всеки кай’шарум.
Керан сякаш остана доволен от това. Шарумите бяха толкова прости същества. Удар с камшик с комплимент в края и бяха твои.
— Не мога да ги науча на тайните на даматите — призна Керан.
Абан се усмихна.
— Нека аз мисля за това, строеви.
Около собствеността на Абан вече бе вдигната дървена палисада, когато с Керан въведоха сто и двайсетте кха’шаруми. Прътовете бяха забити дълбоко и привързани плътно едни към други, за да не се вижда какво се случва зад тях, но бяха състарени внимателно, за да изглеждат поставени напосоки и слаби. Защитите по протежение на стената бяха силни, но изрисувани грубо, за да не привличат вниманието към това оттатък тях.