Дневната война
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Demon Cycle #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-390-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневната война». Краткое содержание книги:
Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече — Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон.
Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.
Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.
Ахман Джардир е изковал от войнствените пустинни племена на Красия единна армия, сееща смърт сред демоните, и се е провъзгласил за Шар’Дама Ка, Избавителя. Той обладава мощта на древни оръжия — Короната и Копието на Каджи, — убедително утвърдили претенциите му, и вече огромни части от зеленоземската шир са се преклонили пред него.
Ала Джардир не се е сдобил сам с властта си. Възходът му е плод на Първата му съпруга, Иневера, лукава и могъща жрица, която може да чете бъдещето с костената си магия. Миналото и мотивите на Иневера са забулени в тайна и дори Джардир не ѝ се доверява изцяло.
Някога Арлен и Джардир са били почти братя. Сега ги разделя горчива вражда. Докато враговете на човечеството се надигат, единствените двама мъже, способни да ги победят, са разкъсвани от най-смъртоносните демони от всички — тези на човешкото сърце.
Носи си спалната коприна, скъпа, и ще имаме най-доброто представление в Теса.
Спечели си тълпата без никакво усилие. Дори даматът се засмя няколко пъти напук на себе си. Само Аманвах не промени нито стойката, нито погледа си.
Когато представлението свърши, небето се смрачаваше. Роджър още се надигаше от последния си поклон, когато Първата му съпруга се завъртя на пета и влезе в кръчмата. Сиквах веднага пристъпи към него.
— Твоята дживах ка се извинява, че не може да те похвали лично, но святата дъщеря бе обладана от желание да се помоли, след като видя великолепното ти изпълнение — каза тя, сякаш бе най-естественото нещо на света.
С други думи, отвратила се е. Някъде стъпих много накриво, но нямам представа къде.
— В тайната си стаичка ли отиде? — попита Роджър.
Сиквах кимна.
Роджър беше свикнал да получава само една малка стаичка по странноприемниците, но Аманвах изискваше поне три — една за тримата, една за Роджър и една лично за нея. Аманвах не приемаше нищо освен най-хубавите стаи, обзаведени със собствените ѝ принадлежности. Всяка нощ кхафитите внасяха в покоите ѝ тежки килими, лампи и мангали за тамян, копринени постели и такова разнообразие от мазила и пудри, че дори един жонгльор можеше да зяпне. В този хан съдържателят и семейството му се бяха лишили от собствените си стаи, за да услужат на дъщерята на Ахман Джардир.
Когато се оттеглиха за през нощта, Роджър видя, че вратата към стаята на Аманвах е плътно затворена, а отпред пази Енкидо. Дори да знаеше какво е смутило Аманвах толкова, дори да можеше да реши проблема, нямаше как да мине покрай огромния евнух.
Храната им бе поднесена от дъщерята на съдържателя, месеста жена, прехвърлила отдавна четирийсетте, която гледаше непрестанно в краката си и подскачаше при всяка тяхна дума. Вече скрити от чужди погледи, Сиквах се преоблече в ярката си коприна и започна да сервира внимателно на Роджър, докато вечеряше, като понечваше да хапне нещо набързо само когато той изрично я помолеше.
— Желаеш ли скоро да ти подготвя ваната, съпруже? — попита тя, когато привършиха. — Изключителното ти изпълнение сигурно те е уморило.
Беше така всяка нощ. Аманвах се смълчаваше и се скриваше в тайната си стаичка за часове наред. Сиквах се спускаше да замести и нея, грижеше се за всяка негова нужда и го отрупваше с ласкателства, докато не се върнеше Аманвах.
Обикновено вниманието на Сиквах наистина успешно го разсейваше, но Роджър никога не бе виждал Аманвах толкова недоволна. Къкреше някакво неразбирателство и Роджър искаше да го извадят наяве и да го изяснят.
— Какво прави там, Ядрото го взело? — измърмори той.
— Общува с Еверам — каза Сиквах, докато отнасяше паниците.
— Играе зарове — каза Роджър.
Сиквах като че ли се обиди на определението.
— Алагай хората не са игра, съпруже. Твоята дживах ка се съветва със заровете, за да може по-добре да те наставлява по пътя ти.
Роджър сви устни — не му се нравеше как звучи това, — но не каза нищо. Допи му се вино, макар че едва ли щеше да се намери. Алкохолът бе сред първите неща, които даматите забраняваха по селцата. Опита се да си представи как би реагирал Арик. Може би щеше да заридае или да си спести срама и да се увеси сам на въжето.
Точно тогава се отвори вратата на Аманвах. Можеше много да се отгатне по това как човек отваря вратата — всеки жонгльор с опит на сцената го знаеше. Аманвах не я отвори нито плахо, нито рязко и гневно. Беше спокоен и решителен жест. Бе сложила маската на изражението си и още носеше белите си роби.
Ядрото го взело, помисли си Роджър и сам влезе в роля, докато Аманвах присядаше срещу него, погледът ѝ беше спокоен и пронизващ. Той се поразмърда, за да усети по-добре медальона на гърдите си.
— Това ли значи да си жонгльор? — попита Аманвах. — Да танцуваш върху топка и да се преструваш, че падаш по нос, за да разсмееш селянчетата?
Роджър остана безизразен, макар да му се прищя да се озъби. Същото бе чувал и от пуйчещите се кралски особи в Анжие, който гледаха с едва прикрито презрение на тези като него, макар да ги наемаха за баловете си — но сега го заболя по-силно. Това бе собствената му жена.
Нощи, в какво съм се забъркал?
— Не възрази да пеем и танцуваме за шарумите и даматите в Дара на Еверам — отбеляза Роджър.
— Това беше в двора на Избавителя, възхвалявахме Еверам пред величави гости и верни шаруми! — изсъска Аманвах. — Сиквах бързо се отдалечи от двамата и се засуети из стаята. — Честта ти не знаеше мяра тогава, съпруже, но не може да я сравняваш пред онова унижение за кхафити и чини.