Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
— Благодаря на всички, че дойдохте — извика тя със силен и ясен глас. — Много от вас са изминали дълги разстояния и ви приветствам с добре дошли. Подобен Събор не е бил провеждан в Хралупата още откакто моята учителка, господарката Бруна, е била млада.
Много от жените закимаха. Всички бяха чували за Бруна, легендарната билкарка, която доживяла до сто и двайсет години, преди да я отнесе заразата.
— Някога Съборът се е провеждал често — каза Лийша. — След Завръщането той е бил единственият начин да съхраним тайните на стария свят и да се опитаме да си върнем нещо от онова, което сме изгубили, когато демоните изгорили големите библиотеки.
— И отново трябва да стане така. Твърде малко сме, а има толкова много неща да споделим, ако искаме да оцелеем при следващите луни. Трябва да набираме много доброволци, както правят дърварите, и да се обучаваме заедно, както правят те. Моите ученички копират книгите ми с химикали и лечение — всяка една от вас ще се прибере у дома със свое копие, което да изучава. И от днес нататък тук ще се провеждат редовни уроци, в които ще се изучава всичко, от лечение и рисуване на защити до демонска анатомия. Дори някои от тайните на огъня. На някои учител ще бъда аз. При други — тя погледна назад към Джизел и Аманвах — ще бъда ученичка.
— Ей, не можеш да очакваш от нас да се учим от някаква си красиянска вещица! — намери кураж да извика някаква възрастна жена.
Много я подкрепиха с одобрителни викове. Твърде много.
Лийша погледна отново към Аманвах, но въпреки гордостта си, младата принцеса запази спокойствие. Билкарката плесна с ръце и ученичките ѝ внесоха един ранен дървар на носилка. Бяха му дали отвара за сън и момичетата вдигнаха с пъшкане напълно отпуснатия едър мъж върху операционната маса.
— Това е Мейкън Орчард, от баронството Нов Райзън — каза Лийша, смъквайки белия плат, който го покриваше от кръста надолу. Показаха се синьо-черни отоци покрай тънката линия шевове, минаваща през корема му. — Бил е ранен преди три нощи, докато разчиствал земята за новата голяма защита. Осем часа го рязах и кърпих. Някой иска ли да бъде свидетел?
Шест билкарки и няколко ученички вдигнаха ръце. И въпреки това Лийша посочи възрастната жена, която се беше обадила.
— Билкарка Алса, нали така?
— Да — отвърна жената с недоверчив поглед.
Тя беше от бегълките билкарки, които бяха напуснали селцата след красиянското нашествие. Много от бежанците бяха станали разбойници, но за отчаянието им си имаше причина.
— Искате ли да дойдете да погледнете раната, моля? — попита Лийша.
Билкарката изсумтя, тропна с бастуна си по земята и се изправи. Рони отиде да ѝ помогне, но Алса я избута встрани и момичето благоразумно изостана, докато възрастната жена се затътри надолу към сцената на операционната.
Въпреки грубия си вид, билкарката Алса като че ли си разбираше от работата и опипа раната на Мейкън с твърда, но нежна ръка. После потърка палеца и показалеца си под носа, душейки замислено.
— Добра работа си свършила, момиче — каза най-после тя. — Момчето е извадило късмет и ще оживее. Но не виждам какво общо има това със споделянето на тайните ни с пустинните плъхове.
Тя посочи с бастуна си Аманвах. Младата дама’тинга стрелна с поглед пръчката, но запази спокойствие.
— Извадил е късмет и ще оживее — повтори Лийша. — И въпреки това ще минат месеци, преди Мейкън да може отново да ходи или да прехвърля трупи, без да кърви и да го боли. Седмици наред ще бъде на течна диета и може би никога повече няма да може да се бие или да върши тежка работа.
Тя махна на Аманвах, която пристъпи напред, стараейки се да спазва дистанция от Алса. После извади един извит сребърен нож.
— Ей, какво правиш? — тросна се Алса и вдигна бастуна си, готова да я удари.
Лийша я възпря с ръка.
— Моля за търпение, господарке — рече тя.
Алса я изгледа недоверчиво, но остана на мястото си, докато Аманвах умело разряза шевовете на Лийша, извади конците и ги хвърли настрани. После протегна ръка и Сиквах постави в шепата ѝ фина четка от конски косми и ѝ поднесе порцеланова купичка с мастило, в която да я топи.
Гърдите и коремът на Мейкън бяха гладко избръснати, осигурявайки гладка и чиста повърхност, върху която да работи Аманвах. Тя топна четката в мастилото, изцеди я на ръба на купичката и прецизно нарисува защити около раната. Работеше бързо и уверено, но въпреки това минаха няколко минути, преди да ги завърши. Когато приключи, раната беше оградена от два концентрични овала със защити.
След това Аманвах бръкна в торбичката си с хора, извади едно парче демонска кост, което приличаше на въгленче. Прокара го бавно над раната и защитите веднага засияха. Първо с мека, а след това с все по-ярка светлина. Двата овала като че ли се завъртяха в противоположни посоки, защитите светеха все по-ярко и по-ярко, докато на онези жени, които стояха най-близко, не им се наложи да закрият очите си с ръце.