Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
Първо бяха завършени луксозните стаи за гостуващите красиянски благородници. Съпругите му намираха стаята им в гостилницата на Смит за неприемлива и веднага преместиха вещите си при Шаманвах. Дори не бяха попитали Роджър, но той нямаше и намерение да се оплаква. Шаманвах ги окъпа във великолепие, докато чакаха да бъде завършен домът на Роджър.
Дом. Той поклати глава при мисълта за него. Всъщност никога не беше имал истински дом и след смъртта на Арик не се беше нуждаел от нещо повече от стая, където да полегне. Скоро щеше да може да посреща цяла театрална трупа и пак щяха да му останат свободни стаи.
Пред къщата на Шаманвах беше започнала да се образува тълпа, която чакаше да се освободят маси в препълненото заведение. Мнозина от хралупарите бяха харесали пикантната красиянска храна и скоро всяка освободена възглавница бързо се заемаше от нов клиент.
Но Аманвах беше от красиянското кралско семейство и Шаманвах винаги посрещаше нея — и дори Роджър — лично.
— Обичайната маса, нали, Ваша Светлост?
— Иневера — отвърна Аманвах. Което означаваше „Ако Еверам пожелае“, но както Кендъл, така и всички останали знаеха, че това е заповед. — Но първо баня, за да измия потта от шарусахк.
Роджър не беше видял или подушил нито капка пот по телата на съпругите си, но просто сви рамене. Тези двете се къпеха по-често от благородниците в Анжие. А междувременно можеше да прегледа доста документи.
Той придружи жените до голямата баня, където прислужниците на Шаманвах вече носеха димящи кофи, за да стоплят водата.
— Ще бъда…
— … в банята, с нас — каза Аманвах спокойно, сякаш не можеше да си представи, че ще ѝ откаже.
Роджър и Кендъл размениха смутени погледи.
— Къпах се тази сутрин…
— Чистото тяло е храм на Еверам — каза Аманвах и стисна ръката му като в менгеме, повеждайки го към замъглената от парата стая с дървен под.
Сиквах постъпи по същия начин с Кендъл. И двамата се дръпнаха, когато жените започнаха да свалят дрехите си.
Аманвах цъкна с език.
— Никога няма да ви разбера вас, зеленоземците. По улиците ходите така разголени, че можете да накарате даже девойките от Великия харем да се изчервят, но се стряскате при мисълта, че ще се видите един друг голи в банята.
— Мъжете не трябва да виждат жените голи, преди да се оженят — каза Кендъл.
Аманвах махна презрително с ръка.
— Ти не си омъжена, Кендъл ам’Хралупа. Как изобщо ще си намериш съпруг, ако на мъжете не им е позволено да те огледат?
Сиквах започна да разкопчава ризата на Кендъл.
— Дама’тингата ще се погрижи честта ти да остане неопетнена, сестро.
Кендъл се отпусна и позволи да бъде разсъблечена, но Роджър почувства как в гърдите му се заражда нещо като паника, когато Аманвах направи същото с него.
— Обгръщаш своята ученичка в интимността на своята музика, а не можеш да споделиш една гореща баня с нея?
— Тя може да се къпе колкото си иска — отвърна тихо Роджър. — Но не е нужно заради това да виждам голия ѝ задник.
— Не те е страх от задника ѝ — рече Аманвах. — Ще се изправиш срещу белезите ѝ и ще ги приемеш, сине на Джесъм, или, кълна се в Еверам…
— Добре, добре — рече Роджър, защото дори не искаше да чува останалата част от заплахата. — Разбрах.
Той ѝ позволи да го досъблече и отиде в банята.
Когато се къпеха, съпругите на Роджър не пропускаха да го обслужат, и обикновено той влизаше вътре вече възбуден. „Не искам да я карам да си мисли, че се опитвам да ѝ го мушна.“
„Никога не мушкай учениците си — му казваше майстор Арик. — Нищо добро няма да излезе от това.“
За щастие, нервите му бяха изопнати до скъсване и членът му си остана отпуснат. Но тогава Кендъл го огледа преценяващо и внезапно това също го обезпокои.
„Една жена е готова да прости малкия член, но не и отпуснатия“ — учеше го Арик.
Роджър се извърна настрани и бързо се шльопна във водата. Съпругите му го последваха, а последна влезе Кендъл.
Роджър се бе старал толкова усилено да не гледа към ученичката си, че всъщност никога не я беше виждал наистина. Тя беше млада, да, но съвсем не бе детето, за което я бе мислел.
А белезите ѝ…
— Те са красиви.
Роджър не бе имал намерението да го произнесе на глас.
Кендъл погледна надолу. Той осъзна, че момичето отново не е сигурно за какво говори. Очите му се плъзнаха за миг надолу, после погледна отново нагоре и срещна погледа ѝ, ухилвайки се.
— И те също са красиви, но аз имах предвид белезите ти.
— Тогава защо, откакто ги получих, не смееш да ме погледнеш за повече от секунда? — попита настоятелно Кендъл. — Внезапно издигна стена между нас.