Черепният трон

— Бандити — каза Уонда, когато посрещнаха няколко слаби жени с твърди погледи.

— Не искам повече такива приказки, Уонда Катър — каза Лийша. — Това е Събор. Всички жени тук са се заклели да спасяват животи и ти ще се отнасяш с уважение към тях. Ясно ли е?

Очите на Уонда проблеснаха и тя ги присви, а Лийша се зачуди за миг дали не е била твърде строга. Но след това момичето преглътна и кимна.

— Да, господарке. Не исках да проявя неуважение.

— Знам, че не си искала, скъпа Уонда — рече Лийша. — Но не бива да забравяш, че истинските ни врагове идват от Ядрото. Атаката им по Новолуние искаше просто да отвлече вниманието ни, а едва не ни затри, макар че Арлен и Рена бяха в Хралупата.

Уонда сви юмруци.

— Той ще се върне, господарке.

— Няма как да сме сигурни — отвърна Лийша. — А ако се върне, сам ще ти каже, че е най-добре да събираме колкото се може повече съюзници.

— Да, господарке — рече Уонда. — И въпреки това какво ще кажете да скрия среброто?

Лийша поклати глава, броейки жените, които вече бяха пристигнали, и онези, които все още пътуваха. Краят на колоната от спрени карети вече се губеше от погледа ѝ и всички билкарки пристигаха пеша.

Аманвах и Сиквах пристигнаха последни и оставиха Роджър да ги чака в двора с останалите мъже, докато двете се запътиха заедно с Лийша и Джизел към операционната. При вида на двете красиянки, които стояха зад Лийша, глъчката се усили.

Лийша си пое дълбоко дъх. Джизел я стисна окуражително за рамото и тя пристъпи към центъра на сцената. Врявата изведнъж утихна.

Лийша се завъртя на място, опитвайки се да улови дори само за миг погледите на всички, които седяха в амфитеатъра. Почти двеста жени се наведоха напред, в очакване чародейката да заговори.

Броят им далеч не бе достатъчен. Според последното преброяване провинция Хралупата и околностите ѝ имаха почти петдесет хиляди жители. Билкарките бяха малко още преди да дойдат тези размирни времена, а мнозина от тях бяха заловени или убити по пътя, докато бягаха от красиянското нашествие, или бяха станали жертва на унищожителната атака при Новолуние.

По-малко от половината присъстващи бяха истински билкарки. Лийша познаваше мнозина от размяната на писма или разговорите си с тях, когато за пръв път бяха дошли в Хралупата. Някои имаха истински умения и познания по добрите стари техники, но други бяха просто прехвалени акушерки, баби, които можеха да извадят бебето от майка му и да сварят няколко прости отвари. Малцина можеха да четат и почти никоя от тях, дори Джизел, не можеше да рисува защити.

Останалите бяха ученички. Някои по-млади, други по-възрастни, жените се стичаха в лазаретите, за да помагат, когато ранените ставаха много, като едва ли умееха да правят нещо повече от това, да подваряват вода и да носят чисти превръзки.

„Сега всички вие сте билкарки“, помисли си Лийша.