Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
„Трябва да си поговоря насаме с Лийша — осъзна той. — Тя ще знае какво да правя. И без това има доста голям опит със скандалите.“
Когато Съборът най-после приключи и жените започнаха да излизат, той си пое дълбоко дъх. Съпругите му веднага се запътиха към него, пренебрегвайки втренчените погледи на другите жени, и тримата се отдалечиха с бърза крачка, докато не се озоваха на сигурно място в пъстрата карета.
— Да потегляме бързо — каза Аманвах. — Макар че се съгласих да обучавам тези жени на лекуване с хора, нямам никакво желание да търпя погледите им по-дълго, отколкото се налага. Като че ли аз съм виновна за това, че са проявили глупостта да избягат от страх пред величествената поява на баща ми.
— Това е твоята гледна точка — рече Роджър. — Съмнявам се, че те възприемат нещата по същия начин, след като са били прогонени от пожарите и убийствата.
— Всяка тренировка оставя белези и синини, съпруже — отвърна Аманвах. — Те ще го разберат, когато баща ми ги поведе към победа в Шарак Ка.
Роджър знаеше много добре, че няма смисъл да спори.
— С подобни приказки няма да си намериш никакви приятелки.
Аманвах го стрелна с изпепеляващ поглед.
— Не съм глупачка, съпруже.
Роджър се почеса над веждата.
— Прости ми, дживах ка. Никога не съм си го помислял.
Той си мислеше, че сарказмът в гласа му ще му донесе неприятности, но както повечето кралски особи, и Аманвах прие думите му за чиста монета.
— Простен си, съпруже. — Тя кимна към стълбичката на каретата. Роджър все още не се беше качил вътре. — Може ли да тръгваме?
— Вие потегляйте — отвърна той. — Трябва да поговоря с Лийша.
Аманвах кимна.
— За да обсъдите Кендъл, разбира се.
Роджър примигна.
— … и ти не възразяваш?
Аманвах сви рамене.
— Господарката Пейпър се държеше като твоя сестра, когато уреждахме сватбата ни, съпруже, и говореше искрено и правилно. Ако искаш да се посъветваш с нея относно договора ти, това е твое право.
„Да се посъветвам за договора ми — помисли си Роджър. — Което означава, че може и да се пазари за зестрата, но сватбата ще се състои.“
— А ако тя ми каже, че изборът ми не е подходящ? — попита той.
— Една сестра има право да изказва подобни съмнения. — Аманвах го изгледа студено. — Дано обаче има добра причина за това, а не да го прави заради някаква си престорена зеленоземска скромност.
Роджър преглътна, но кимна. После затвори вратичката и отстъпи назад, а Аманвах разклати звънчето си и кочияшът потегли към ресторанта на Шаманвах.
Билкарките се разотиваха със собствените си карети или вървяха на групички по пътя, разговаряйки оживено, стиснали в ръце тефтерите, които Лийша им беше раздала на тръгване.
— Твърде стара съм, за да ставам наново ученичка — казваше една възрастна вещица, докато той се приближаваше.
Тя миришеше на тамян и чай, изсъхнал и застоял.
— Глупости — каза Лийша.
— Вече не съм толкова здрава, като преди — продължи жената, сякаш Лийша изобщо не се беше обаждала. — Не мога всеки ден да изминавам целия път до тук.
— Ще уредя да се провеждат уроци в твоето баронство — каза Лийша. — Имам ученици, които могат да те научат на основните неща в рисуването на защити и да ти помагат да обучиш свои ученици.
— Ядрото да ме вземе, ако тръгна да се уча от някакво си момиченце, което още не си е очервило превръзката — сопна ѝ се жената. — Не съм имала ученичка от десетина години. Оттеглих се още преди да дойдат красиянците.
Лийша я изгледа сурово.
— Времената са трудни за всички, билкарке, но ти ще започнеш да се обучаваш, ще си вземеш и ученички. Провинция Хралупата няма да изгуби и един живот само защото ти упорито не искаш да променяш живота си.
Жената се ококори, но мъдро реши да не противоречи повече. Лийша видя, че Роджър я чака, и се обърна към него, отпращайки жената с махване на ръката, както правеше херцогинята майка.
— Няма ли да се връщаш заедно със съпругите си? — попита тя.
— Трябва да поговоря с теб — каза Роджър.
Той също притежаваше школуван глас и тонът му ясно показа, че въпросът е сериозен.
Лийша си пое дълбоко дъх и леко потрепери.
— И аз трябва да поговоря с теб, Роджър. Мама направо ме побърква.
Роджър се усмихна.
— Създателю, как е възможно? Та това се случва само в дните, когато слънцето изгрява.
Лийша се изсмя нервно и Роджър се зачуди какво ли я е уплашило толкова. Тя даде знак на Дарси и Уонда да продължат да раздават тефтери и да се сбогуват с билкарките. Двамата с Роджър се запътиха към къщата ѝ.
Където ги чакаше Рена Бейлс.