Съдбовно бягство
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съдбовно бягство». Краткое содержание книги:
Луси Джорик, осиновена дъщеря на първата жена – президент на Съединените щати, току-що е зарязала пред олтара своя годеник Тед „Господин Неустоим“ Бодин, с което предизвиква скандала на годината. Луси успява да се измъкне от църквата, преоблечена в размъкната роба на църковен хорист и избягва от града с помощта на съвършено непознат за нея мъж, като се мята на задната седалка на стария му мотоциклет.
Медиите пощуряват, защото никой не може да открие булката беглец, която преобръща живота си с трескаво безразсъдство. Докато всички я търсят, а медиите я заклеймяват, тя се дегизира, превръщайки се в нова личност…
Въпреки името си, навяващо асоциации за мекота и уют, Панда е корав и невъзпитан грубиян, но затова пък дяволски секси. Както всички останали, той знае всичко за Луси и нейната история, но не разкрива абсолютно нищо за себе си. Между двамата прехвърчат искри на непреодолимо привличане, но Панда е решен да държи своите тайни – както и сърцето си – здраво заключени…
Забавна, трогателна и очарователна история за една млада жена, търсеща съдбата си... и един мъж, получил много удари в живота, който не вярва във втория шанс.
Тя претърси къщата. Никъде го нямаше. Луси нахлузи лепкавите си крака в маратонките, намери едно фенерче и излезе навън, където завари Бри да се взира невиждащо в мрака и да пуши цигара.
Тя само седи на задното стъпало и пуши. Това й бе казал Тоби, но Луси от седмици не бе виждала Бри да прави нито едното, нито другото.
- Той не е в къщата.
Бри рязко вдигна глава.
- Какво искаш да кажеш? Къде е той?
- Не зная.
Бри скочи от стъпалото.
- Ще го убия! Нима не разбира, че така още повече влошава нещата?
- Навярно в момента не може да разсъждава трезво.
Бри стъпка цигарата на земята.
- Всичко е заради мен. Заради това, което му казах. - Тя се извърна към гората, като Луси в деня, в който се бяха запознали.
- Тоби! - изкрещя Бри. - Веднага се върни! Говоря сериозно!
Не беше най-подходящият начин да се убеди едно уплашено дете да се върне у дома. От друга страна, Бри звучеше като милиони други разгневени майки.
Не бе изненадващо, че Тоби не се появи. Накрая Бри грабна друго фенерче и двете се разделиха, за да претърсят двора, мазето и гората около къщата. Провериха овощната градина на съседите и осветиха долчинката.
- Ще се обадя на Майк - заяви Бри. - Тоби сигурно е там. Няма къде другаде да отиде.
Но Тоби не беше там.
- Майк не го е виждал - съобщи Бри, след като приключи краткия разговор. - Той също ще излезе да го търси. Какво, по дяволите, ще му кажа? Че съм се разкрещяла на Тоби и съм казала да се маха?
- Това беше нормална човешка реакция.
- Може би е в твоята къща. Иди да провериш, докато чакам Майк. Моля те.
Луси не можеше да понесе мисълта да се срещне отново с Панда и ако не ставаше дума за безопасността на Тоби, щеше да откаже, но сега това бе немислимо. Младата жена пое по пътеката, която толкова пъти бе изминавала през деня, но през нощта гората не изглеждаше толкова дружелюбна.
- Тоби! - извика тя в тишината. - Тоби, аз съм, Луси! Бри вече не ти е сърдита. - Не беше вярно, но звучеше добре. - Искам да говоря с теб.
Единственият отговор бяха шумоленето на нощните създания и крясъкът на сова.
Тя излезе от гората. Беше един след полунощ и небето се бе прояснило. Без облаците звездите сияеха ярко над главата й. Преди да дойде на острова, Луси бе забравила как изглежда истинското звездно небе.
Къщата бе тъмна и тя се помоли да остане такава. Докато пристъпваше в двора, осветяваше наоколо с фенерчето. Ръцете й още бяха лепкави, въпреки че ги бе измила, а дрехите й бяха залепнали към тялото. Дори по веждите си имаше мед.
На верандата се мярна сянка. Беше твърде голяма, за да е на Тоби. Сърцето й се свлече в петите. Не можеше отново да преживее това. Само че нямаше избор. Изправи гръб и насочи лъча към мрежестата врата.
- Тоби изчезна - рече тя рязко. - Виждал ли си го?
Сянката се изправи.
- Не. Кога е изчезнал?
- Беше около девет. - Луси накратко обясни какво се бе случило, доволна, че не го вижда ясно.
- Почакай да се обуя. - След няколко минути Панда се появи с фенерче в ръка. Лъчът се плъзна по нея. - Изглеждаш ужасно.
- Наистина ли? Изненадана съм.
Той не обърна внимание на сарказма й.
- - Предната врата е заключена. Не мисля, че той може да се промъкне в къщата.
- Тоби има талант да се промъква навсякъде. Ти огледай, а аз ще проверя в гаража. - За нищо на света нямаше да влезе в къщата с него. Тя се отправи към гаража, но когато пристъпи вътре, в нея нахлуха спомени за следобеда, когато толкова диво и необуздано се бяха любили тук. Не можеше да си представи, че някога отново ще се държи така, забравила за всякакви морални задръжки.
Огледа вътрешността на гаража и приближи купчината дървета. Колкото по-дълго отсъстваше Тоби, толкова по-неспокойна ставаше Луси. В много отношения той бе нейният допелгенгер24. Тя знаеше какво означава да си дете, което се чувства самотно на света, и знаеше колко опасно може да бъде подобно отчаяние.
Панда излезе от къщата.
- Вътре е чисто.
- Може би е в навеса за лодки.
Ала и там го нямаше. Двамата се разделиха, за да претърсят двора и близката гора. Луси бе пъхнала мобилния телефон в джоба си и се обади на Бри, ала тревогата в гласа на приятелката й й подсказа, че няма промяна.
- Ами ако е отишъл на плажа? - попита паникьосано Бри. -Всичко би могло да се случи. Хулиганите, които са потрошили лавката... може да се е натъкнал на тях. Аз отново се обадих в полицията, но те ми казаха, че до сутринта нищо не могат да предприемат.
Защо му трябваше още повече да влошава нещата? Той единствено това прави още от самото начало, само създава проблеми.
Панда изникна зад гърба на Луси.