Съдбовно бягство
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съдбовно бягство». Краткое содержание книги:
Луси Джорик, осиновена дъщеря на първата жена – президент на Съединените щати, току-що е зарязала пред олтара своя годеник Тед „Господин Неустоим“ Бодин, с което предизвиква скандала на годината. Луси успява да се измъкне от църквата, преоблечена в размъкната роба на църковен хорист и избягва от града с помощта на съвършено непознат за нея мъж, като се мята на задната седалка на стария му мотоциклет.
Медиите пощуряват, защото никой не може да открие булката беглец, която преобръща живота си с трескаво безразсъдство. Докато всички я търсят, а медиите я заклеймяват, тя се дегизира, превръщайки се в нова личност…
Въпреки името си, навяващо асоциации за мекота и уют, Панда е корав и невъзпитан грубиян, но затова пък дяволски секси. Както всички останали, той знае всичко за Луси и нейната история, но не разкрива абсолютно нищо за себе си. Между двамата прехвърчат искри на непреодолимо привличане, но Панда е решен да държи своите тайни – както и сърцето си – здраво заключени…
Забавна, трогателна и очарователна история за една млада жена, търсеща съдбата си... и един мъж, получил много удари в живота, който не вярва във втория шанс.
- Нямаше ме само минута - изхлипа той. - Не исках...
-Нямало те е? - Бри се спусна към него, обувките й хрущяха върху стъклата.
- Само за минута. А-аз отидох да си взема моето н-нинтендо. Никой не спираше!
Бри видя какво държеше в ръка и ръцете й се свиха в юмруци.
- Оставил си лавката, за да отидеш да вземеш видео играта'1
- Не знаех... не исках... нямаше ме само минута! - извика момчето.
- Лъжец! - Очите й гневно святкаха. - Всичко това не може да се случи само за минута. Върви си! Махай се от тук!
Тоби побягна към къщата.
Луси вече бе изключила двигателя и също изскочи от колата. Дървените рафтове висяха накриво, навсякъде се виждаха строшени буркани с мед, дори на шосето. Върху алеята за коли лежаха пръснати бурканчета с лосион; прекрасните кремове и ароматните мехлеми се бяха размазали по чакъла. Кутията с парите бе изчезнала, но не това бе съсипващото, колкото загубата на стотиците буркани с пресен мед. Стъклата от счупените буркани се бяха смесили със сребристите парченца от безценните чупливи коледни играчки на Бри.
Тя коленичи, полата й се разстла върху мръсотията и младата жена нежно взе в ръце това, което бе останало от някога изящната стъклена топка.
- Свърши. Всичко свърши.
Ако Луси не бе настояла да излязат тази вечер, нищо от това нямаше да се случи. Не й хрумваше нищо утешително.
- Защо не влезеш вътре? Аз ще разчистя тук, доколкото мога.
Но Бри не помръдна. Остана приведена над останките от мед, стъкло и рухнали мечти.
Чувството на вина бе обгърнало Луси като покров.
- Утре ще измислим нещо - рече, като взе едно гребло и лопата.
- Няма какво да се измисля - прошепна Бри. - За мен всичко свърши.
Луси накара Бри да се обади в полицията. Докато Бри с безжизнен глас разказваше на дежурния какво се бе случило, Луси започна да събира най-големите парчета стъкло от шосето. Бри приключи с отговора на въпросите на служителите на реда и затвори.
- Утре ще дойдат да поговорят с Тоби. - Лицето й доби сурово изражение. - Не мога да повярвам, че е позволил нещо подобно да се случи. Това е непростимо.
Още беше твърде рано да се застъпва за Тоби и Луси дори не се опита.
- Аз съм виновна - рече тя. - Аз настоях да излезем. - С трепереща ръка Бри отпъди извинението й.
Двете работеха на призрачната светлина на малките прожектори, прикрепени отпред на фермерската лавка. Преминаващите коли намаляваха, ала никоя не спря. Бри почисти останките от потрошената табела. Жените изправиха столовете, натъпкаха смачканите свещи и скъсаните поздравителни картички в найлонови торби за смет. С приближаването на нощта се заеха да разчистват строшените стъкла с гребла, но заради разлетия мед парчетата полепваха по зъбците и малко след полунощ Луси измъкна греблото от ръцете на Бри.
- За днес стига. Утре сутринта ще донеса маркуча и ще измия останалото.
Бри беше прекалено отчаяна, за да спори.
Двете приятелки мълчаливо се отправиха към къщата. Целите бяха оплескани с мед - кожата, дрехите, косите им. По ръцете и краката им бяха полепнали буци пръст, прахоляк и трева, заедно с парченца сребристо стъкло и друга мръсотия. Когато Луси свали сандалите си, видя върху подметката парченце светлосин картон.
Аз съм коледна украса.
Моля, внимавайте, когато ме вземате.
Двете се изредиха да измият краката си на външната чешма. Бри се наведе, за да изплакне ръцете си, и метна гневен поглед към задния прозорец.
- Сега не мога да говоря с него.
Луси я разбра.
- Аз ще отида да проверя как е той.
- Как може да е толкова безотговорен?
Защото е само на дванайсет, помисли си Луси. И защото Луси не биваше да убеждава Бри да го оставя сам, когато през уикенда на острова се мотаеха толкова много хулигани.
Въпреки че бе измила краката си, ходилата й лепнеха по линолеума, докато прекосяваше кухнята. Свърна надолу по коридора. Вратата на стаята на Тоби бе отворена. Обикновено я държеше затворена, за да не му мърмори Бри, че стаята му е разхвърлена. Обзета от лошо предчувствие, Луси надникна вътре.
В стаята миришеше на ягодова дъвка и момчешка пот. Дрехите, които бе носил през последните дни, лежаха скупчени върху килима, заедно с мокра кърпа за баня. Както обикновено, леглото беше неоправено. И празно.