Дарк Холоу [bg]

— Боже мой! — възкликна тя шокирано и закри очи с ръка.

След малко ги отвори и в тях грееше особена светлина, може би на първо място професионално любопитство, но и още нещо — същото, което навремето ме бе привлякло в нея.

Нещо като съчувствие, състрадание, съпричастност.

— Ще ми отнеме поне един-два дни — рече тя тихо.

— Не разполагам с такова време. Трябва да ми кажеш нещо определено още тази вечер.

— Това не е възможно. Съжалявам, но за това време няма да мога дори да се ориентирам добре.

— Рейчъл, изслушай ме: никой не ми вярва. Никой не приема, че този човек наистина съществува. Дори още по-лошо — че би могъл да е жив все още, дори и да е съществувал. А той е там — в пустошта! Чуй ме, Рейчъл: аз го усещам, разбиращ ли? И трябва да се опитам да разбера какво го движи, намеренията му… дори и това да е в съвсем ограничен план. Нуждая се от нещо, за което да се хвана, за да го извадя от това досие и да го материализирам, да го оживя, да го направя реален. Ако не, поне да си създам добра представа за него. Моля те! В главата ми е пълен хаос, но зная доста неща, за още много се досещам… имам нужда от експерт, който да ме ориентира и насочи. Няма към кого другиго да се обърна, а и ти си най-добрият криминален психолог, когото познавам…

— Аз съм единственият криминален психолог, когото ти познаваш — рече тя и онази мимолетна усмивка грейна отново.

— И това е вярно.

Тя се изправи и прибра папката.

— Виж, тази нощ няма да имам нищо за теб, но нека се срещнем утре в университетската книжарница, ти я знаеш, нали? Да речем в единадесет часа. Тогава ще се опитам да ти кажа каквото мога. Устройва ли те?

— Благодаря ти — рекох.

— Няма защо — отвърна тя и си тръгна.