Дарк Холоу [bg]

— Възможно е да е мъртъв — признах аз. — В такъв случай просто си губим времето и нещата изцяло се променят. Но я си помисли за миг, че онази шерифка е права и Калеб е извънредно умен и интелигентен. Тогава той никога вече няма да допусне отново да го отведат в затвора. Но това дядо го е проверявал по неговото си време — и го казва в досието. Макар че е питал за Кайл, а не за Брустър, и то едва ли е правил методични проверки.

Рейчъл сви рамене.

— Тогава налице са две други възможности: или е продължил да убива, но жертвите са регистрирани като безследно изчезнали, ако изобщо са регистрирани някъде…

— Или?

Рейчъл потупа с писалката по тефтерчето и продължи:

— Другата възможност е да е в латентен период. Известни са подобни явления, те са описани в специалната литература, от специализираните звена на ФБР, експертите на програмата за профили и консултации. Някои серийни убийци влизат в подобни периоди, наричаме ги латентни. Разказвала съм ти за това още навремето. Има няколко теории в тази връзка: най-общата е, че убиецът достига състояние, в което нуждата му да си намери жертва не е така акцентирано спешна и убийствата спират.

— Ако е бил в латентно състояние, значи нещо току-що го е извело от него — настоях аз.

Не преставах да мисля за онзи земемер, навлязъл в древните гори със задачата да подготви картографска документация за масово изсичане. С какво ли се е сблъскал там? Повтарях си и редица факти от разказа на госпожа Шнайдер; от различни публикации във вестниците; от старомодното разследване на Уилфърд — той бе от онези детективи, които тропат по вратите поред и разпитват, разлепват съобщения и чакат реакции, надяват се онова, което правят, да се разчуе и да стигне до ушите на търсената от тях личност; от вестникарската информация за ареста на Били Пърдю в „Света Марта“. Така е в живота: ако разсипеш мед, няма какво да се чудиш, че скоро върху него ще накацат осите.

— Малка ни е базата, но това са възможностите — продължи Рейчъл. — Хайде да започнем с първите убийства. Първо: важно е мястото, където са намерени труповете, макар и това може би да не е най-главното. Но фактически онзи Калеб Кайл е определил точно кога — колко скоро — да бъдат открити те, къде и от кого. По този начин е контролирал търсенето и участвал в него. Разбираш ли? Самите убийства може да не са били организирани по определена схема — това вероятно никога няма да го научим със сигурност, — но подреждането и излагането на труповете на показ определено е организирано. Убиецът е искал също да участва в някой от елементите на разкритието. Допускам той да е вървял по следите на дядо ти или тайно да го е наблюдавал отнякъде. До момента, в който той намира жертвите. Кайл е познавал района великолепно, това е повече от очевидно.