Дарк Холоу [bg]

— Не се безпокой — излъгах бързо. — Тук съм по професионални причини, не по лични.

— За тях не желая дори и да чувам — тя грабна куфарчето и закрачи към вратата. — Извини ме, имам много работа.

Препречих й пътя, протегнах ръка към лакътя й, а тя ми метна лют поглед.

— Рейчъл, моля те! Имам нужда от помощ!

— Моля, искам да мина. Застанал си ми на пътя.

Нямаше как, отдръпнах се и тя отвори вратата. Вървеше с наведена глава и аз събрах сили за още няколко думи:

— Рейчъл, много те моля, изслушай ме — само за миг. Ако не заради мен, поне заради Уолтър Коул.

Тя се спря, извърна глава, но не ме погледна.

— Какво за Уолтър?

— Дъщеря му Елън е изчезнала. Без да съм стопроцентово сигурен, мисля, че има връзка с един случай, по който работя. Може да е свързано и със смъртта на студентката Фани Фо.

Рейчъл въздъхна, върна се и затвори вратата. Сетне седна на току-що освободения от мен стол. Аз пък седнах на преподавателското място. Вероятно ми се е сторило, че го правя за равновесие.

— Давам ти две минути — рече тя с леден глас.

— Моля да прочетеш едно досие и да си дадеш мнението.

— Вече не се занимавам с тези неща.

— Разбрах, че работиш по изследване на връзката между особено тежките престъпления и мозъчните разстройства, неща, които предполагат и сканиране на мозъка.

Малко спестявах от истината. Бях научил със сигурност, че научно-изследователската й работа обхваща някои по-особени мозъчни дялове. В поместена в списанието на дружеството на психолозите статия бях прочел, че Рейчъл Улф изследва една от най-специфичните области, където се генерират емоциите, с особено ударение върху породените от страдания на околните уплаха и смущения, страх и агресия. Работи и върху регистрирането на чужди емоции, включително и подсъзнателните аспекти на същия проблем, а също изследва и някои мозъчни зони, които ръководят планирането, осъзнаването на важните неща, с които се сблъсква личността. Някъде там четох и за работата й върху онази мозъчна зона, която контролира човешките импулси.

Специалистите отдавна са на мнение, че мозъкът на психопата не реагира адекватно на емоционалната ситуация, а това най-вероятно се дължи на смущения в някоя от мозъчните структури или в процесите, чрез които сигналите стигат до мозъчната кора. Рейчъл, както и множество други нейни колеги, настояват за разрешение да бъдат изследвани мозъците на осъдени престъпници. Те твърдят, че вероятно ще бъде разкрита връзка между мозъчните увреждания и психопатното криминално поведение.