Дарк Холоу [bg]

Казах, че разбирам, или поне така си мислех. По онова време дядо беше вече към края си и бе жива илюстрация на собствените си думи — защото той самият така си и отиде — обсебен от Калеб Кайл. Надяваше се това да не се получи при мен, но, изглежда, съдбата не бе решила така. Първо ми се случи с Пътника и сега се повтаряше. Сполетяла ме бе дядовата участ — преследваха ме неговите демони, призраците на неговата младост.

Преглеждах досието отново и отново, опитвах се да мисля, както дядо е мислил навремето, да следвам неговите пътища на разсъждение и логика, да надникна в тайните кътчета на мозъка на Калеб Кайл. На края на папката бе прикрепен сгънат лист от вестник. Бе страница от „Мейн Сънди Телеграм“ от 1977 година — дванайсет години след като човекът, известен на дядо като Калеб Кайл, беше изчезнал яко дим. На нея бе поместена правена в Грийнвил снимка: представител на „Скот Пейпър Кампъни“, която притежава горите северно от това градче, подарява парахода „Катадин“ на морския музей на Музхед за реставрация. На снимката се виждаха много усмихнати и махащи с ръце хора, а малко встрани — отделена от тълпата — изпъкваше обърната с лице към камерата фигура. Дори и от перспективата на някогашната фотография личеше, че човекът е висок и жилав. Той държеше в ръце няколко кутии, които вероятно са съдържали провизии, муниции или нещо подобно. Лицето бе съвсем мъгливо и размазано, а дядо грижливо го бе обградил с червен маркер.

И го бе увеличавал множество пъти, всяко поредно увеличение беше закачано зад предишната снимка. Така лицето постепенно растеше — ставаше все по-голямо и по-голямо — за да стигне размера на човешки череп. Печатарското мастило бе превърнало очите в тъмни кладенчета, а лицето се разпадаше на черни и бели точки, лице на призрак — с размазани черти, неразпознаваемо за никого, освен за дядо ми. Защото е седял в бара съвсем близо до онзи човек, усещал е излъчващата се от него миризма, слушал е думите му и получил онова странно указание как да стигне до дървото, на чиито клони висели, разклащани от вятъра, телата на умъртвени момичета.