![Дарк Холоу [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/2/1/dark-holou-bg-download.jpg)
Дарк Холоу [bg]
- Автор: Коннолли Джон
- Серия: Чарли Паркър #2
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 9547331787
- Переводчик: Светлозар Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дарк Холоу [bg]». Краткое содержание книги:
„Малцина са авторите, които успяват да удържат позициите си след силен дебют. Конъли доказа, че това не се отнася за него. «Дарк Холоу» няма нищо общо със синдрома «втора книга». Зашеметяващ трилър.“ Букселър
„Няма по-голям кошмар от черната пукнатина в собственото ни съзнание — това е посланието на «Дарк Холоу». Надали скоро ще се появи автор с подобно свръхчовешко познаване на психиката на убиеца, съчетано с невероятен пластичен талант и умение да сгъстява напрежението“. Ню Йорк Херъл Трибюн
— Тц, едва ли — рече Ейнджъл и се засмя. — Не се връзвай много-много. Кажи й много здраве от нас и че мислим за нея.
— Ще й кажа. Няма ли раздвижване около къщата на Пейн?
— Младежът прескочи до града да купи мляко и продукти — това е всичко. Няма ни кост, ни вест от Били Пърдю, нито от Тони Чели, а Луис все така се ослушва — Стрич се спотайва някъде наблизо, в това сме сигурни и двамата. Колкото по-бързо се върнеш, толкова по-добре.
Взех едни бърз душ, облякох чиста тениска и нови джинси и прескочих до фоайето. На влизане в хотела наред с друга туристическа литература и рекламни брошурки бях забелязал дебел географски атлас. Прелистих го: Медина имаше в Тексас, Тенеси, Уошингтън, Уисконсин, Ню Йорк, Северна Дакота, Мичиган и Охайо, че и още една — в Илинойс, само че тя се пишеше с „Ь“ на края. Реших да изключа северните градове с надеждата, че хипотезата на дядо за южняшките корени на Калеб е вярна. Значи оставаха Тенеси и Тексас. Хванах телефона и започнах да въртя. Първо в Тенеси: никой в шерифството на окръга Гибсън не можа да открие нищо в досиетата или да се досети за Калеб Кайл, още повече за човек със същото име, който убил майка си в някаква ферма някъде около 1940 година. Е, един от заместник-шерифите ми даде надежда.
— Слушайте, като го няма в нашия архив, това не значи, че не се е случило — рече ми той.
Тогава се обаждах и по полицейските участъци, но получавах все същия отговор: никой не помнеше името Калеб Кайл.
Вече наближаваше осем и половина часа, когато позвъних в Тексас. Тамошната Медина се оказа в окръга Бандера, а не в едноименния окръг. Така че загубих време, докато ми обясниха кое къде е. При второто обаждане обаче извадих късмет. Наистина извадих голям късмет. И незабавно помислих за дядо: как ли би се почувствал на мое място, ако бе научил истината за Калеб Кайл?
Двадесет и втора глава
Гласът по телефона ме уведоми, че името на шерифа е Дан Танън.
— Изчакайте малко, ако обичате. Говори на друга линия — добави служителят.
Седях на леглото, стиснал клетъчния телефон в ръка. След по-малко от минута се чу изщракване:
— Говорете, моля.
— Ало? — гласът бе женски.
— Шериф Танън, ако обичате — рекох с известно съмнение.
Да не би шерифът да е жена? Или… Но бях познал.
— Аз съм шерифът — рече гласът. — Изненадан ли сте?
— Трябва ли да бъда?
— Често ме бъркат със секретарка, но такава няма. Дразня се, знаете. Дан е съкратено от Даниела — моя милост. Разбрах, че търсите Калеб Кайл.
— Точно така — отвърнах. — Аз съм частен детектив от Портланд, Мейн. И…
Тя ме прекъсна:
— Къде сте чували това име?
— Калеб ли?
— Да, Е, питам за цялото — Калеб Кайл. В каква връзка го знаете? Откъде?
Добър въпрос, дявол го взел. Замислих се. Откъде да започна? С госпожа Шнайдер ли? Или с Емили Уотс? Може би с дядо ми? Или с Рут Дикинсън, Лорън Трълок и още три момичета, намерени увиснали на клоните на старо дърво край Литъл Уилсън?
— Хей, господин Паркър, попитах ви нещо? Не заспивайте!
Брей да му се не види, пустата му шерифка! И амбициозна, и нахакана.
— Съжалявам — отвърнах. — Доста е сложно. За пръв път съм го чувал още като дете — от дядо ми. А само през последната седмица го чух на два пъти.
Сетне приказката ми потръгна и й разказах всичко, което знаех. Тя слушаше, без да ме прекъсва. Говорих дълго, а след това настъпи тишина…
— Тези неща са доста преди моя мандат — обади се Танън накрая. — Е, поне повечето от вашия разказ. Във всеки случай помня някои факти. Значи, без да съм правила скорошна справка в досието, чуйте следното: момчето е записано като Калеб Брустър, живеело с майка си в Хил Кънтри — на около 4 мили югоизточно от тук. Родено е през 1928 или 1929 година. Бащата се казва Лайъл Брустър, мобилизиран е през Втората световна война, бил се срещу Хитлер, знаете, и загинал някъде в Северна Африка. Двамата — майка и син — останали сами да се оправят. Освен това Брустър така и не стигнал до официално сключване на брак с Бони Кайл — това е майката, както се досещате. Виждате ли, затова ви попитах как точно сте чували името — именно като Калеб Кайл ли? Малцина го познават с тази фамилия. Всъщност аз самата никога не съм чувала да го наричат с презимето Кайл. Тук е известен като Брустър. И винаги си е бил Брустър — докато уби майка си.