Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Тръпка [bg]
Тръпка [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Тръпка [bg]

Электронная книга - «Тръпка [bg]». Краткое содержание книги:

Студът. Гората. Вълците. Жегата. Докосването. Целувките. Тайните. Тръпката. Нейният вълк. Неговото лятно момиче. Белезите от миналото, крехкото настояще, невъзможното бъдеще... Грейс Задържах погледа си върху очите на вълка толкова дълго, колкото можах. Бяха ярки, искрящожълти. От толкова близо виждах, че са изпъстрени с всеки нюанс на златистото и светлокафявото. Не исках да отмества очите си от мен. И той не го стори. Исках да се пресегна, да сграбча козината му, да го придърпам към мен, но дланите ми лежаха безпомощни, ръцете ми бяха замръзнали край тялото. Вече не можех да си спомня какво представляваше топлината. Едно мигване по-късно и жълтоокия вълк вече го нямаше. Другите от глутницата се скупчваха над мен, задушаваха ме. Нямаше слънце, нямаше светлина. Умирах. Не можех да си спомня как изглеждаше небето. Сам Тогава видях очите й. Будни. Живи. Момичето гледаше право в мен, задържайки погледа ми, излъчвайки някаква ужасяваща откровеност. Отстъпих назад, присвих се, започнах да треперя отново. Но този път това не бе резултат от гнева. Очите й, загледани в моите очи. Кръвта й, стичаща се по лицето ми. Раздирах се отвътре и отвън. Нейният живот. Моят живот. Глутницата предпазливо се отдалечи от мен. В гърлата им се надигна ръмжене, защото в този миг вече не бях един от тях, а те бяха готови да защитят плячката си. Помислих си, че това е най-красивото момиче, което бях виждал - мъничък, лежащ в снега окървавен ангел, който те се канеха да разкъсат. Видях я. Видях я по начин, по който никога не бях виждал никого и нищо преди това. И ги спрях. Маги Стийвотър завършва история в Мери Вашингтон Колидж, но се посвещава на литературата. Постига феноменален успех с трилогията си „Тръпка”, „Копнеж”, „Завинаги”, по която продуцентите на „Властелинът на пръстените” вече правят мащабна филмова продукция. Живее във Вирджиния заедно с очарователно праволинейния си съпруг, двете им малки деца, две невротични кучета и една криминално проявена котка.
1 ... 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131
Перейти на страницу:

Тя стоеше пред прага, на един дъх разстояние от мен. Лицето й бе извърнато към дърветата, но аз бях невидим, недосегаем, нищо повече от две светли очи в мрака. Вятърът донасяше аромата й до мен, аромат, пеещ на непознат език, изпълнен със спомени от един друг живот.

Най-накрая тя пристъпи по верандата и остави първия отпечатък в снега на двора.

Аз бях тук, на един дъх разстояние, но въпреки това — на хиляди мили от нея.

Шестдесет и шеста глава: Грейс

–9°С

Всяка следваща стъпка към хранилката ме отвеждаше по-близо до гората. Можех да усетя миризмата на сухите листа и клонки под снега, в който газех; лятото, спящо под тънкия слой лед, пазено от сенките на мъртвите дървета. Нещо в тези дървета ми напомни за вълчия вой, за златната гора от сънищата ми, чиито цветове сега бяха скрити под бялата снежна пелена. Гората ми липсваше.

Той ми липсваше.

Обърнах гръб на дърветата и оставих торбичката със семената в краката си. Всичко, което трябваше да сторя, бе да напълня хранилката, да оправя багажа си и да отлетя с Рейчъл далеч оттук, на място, където може би щях да забравя за тайните, криещи се сред тази зимна гора.

Шестдесет и седма глава: Сам

–9°С

Наблюдавах я.

Все още не ме бе забелязала. Тя почисти с ръка снега от хранилката, отвори я, напълни я със семенца и след това я затвори с бавни, внимателни движения, сякаш правеше най-важното нещо на света.

Наблюдавах я.

Чаках я да се обърне и да забележи тъмния ми силует сред дърветата. Тя смъкна шапката по-ниско, за да покрие ушите си. Изтръска снега от ръкавиците си и се обърна.

Не можех да се крия повече. Поех си дълбоко дъх. Звукът беше съвсем слаб, но тя го долови и рязко завъртя глава към мен. Очите й забелязаха увисналите във въздуха облачета на дъха ми, а после и самия мен. Пристъпих напред бавно, внимателно, без да съм сигурен как ще реагира.

Тя замръзна. Съвършено неподвижна, като усетила опасност сърна. Аз продължих да се приближавам, оставих гората зад гърба си и застанах пред нея.

Долната й устна се разтрепери, а сълзите оставиха искрящи ледени следи по страните й.

Можеше да погледне към малките чудеса, които бяха пред нея: краката ми, ръцете ми, пръстите ми, изправените ми рамене под якето, човешкото ми тяло… но тя не отклоняваше поглед от очите ми.

Вятърът нададе зловещия си вой сред дърветата, но той вече нямаше сила над мен. Усещах как студът отчаяно впива зъби в пръстите ми, но те си оставаха пръсти.

— Грейс — промълвих тихо. — Кажи нещо.

— Сам… — проплака тя и се хвърли в обятията ми.

Благодарности

Тази благодарствена тирада ще бъде крайно глупава. Просто ви предупреждавам. Когато даден проект стане толкова голям, колкото беше „Тръпка“ (както като обем на ръкописа, така и като време, което ми бе необходимо, за да го завърша), списъкът с хората, на които да се благодари, трябва да включи хиляди имена. Прекрасно знам, че не бихте искали да четете многохилядни списъци, след като сте преминали през деветдесет и петте хиляди думи, които разказват историята на Сам и Грейс, така че ще се опитам да бъда максимално кратка. Ако името ви би следвало да се намира тук, но го няма, съжалявам — или съм го забравила в бързината, или просто не съм могла да си спомня правилния правопис на фамилията ви.

На първо място, изказвам признателност на човека, благодарение на когото не полудях и който успя да промени живота ми в рамките на точно две седмици, моята агентка Лора Ренерт, чиито таланти са неизброими.

След нея идва моят педантичен екип, от който задължително трябва да спомена редакторите си Аби Рейнджър и Дейвид Левитан, които работиха до пълно изтощение, за да направят „Тръпка“ максимално добър, като междувременно изтърпяха стоически всичките ми нервни пристъпи, както и на Рейчъл Хоровиц, която притежава магически способности, убедена съм в това.

Също така бих искала да благодаря на приятелите си, с чиято помощ се преборих с всички изпитания на писателския процес: Теса Гратън и Брена Йованоф — Веселите сестри на Съдбата, които са най-добрите критици на света (не, не можете да ги получите, мои са си) — във Вселената просто няма достатъчно шоколад, за да изразя адекватно благодарността си. Трябва да спомена още Наиш — неуморен другар и моя опора в трудностите, както и Мариан, чийто дом е бил и мой неизброимо много пъти. Всеки би искал да има приятели като вас.

1 ... 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)