Тръпка [bg]

Сам беше в багажното отделение, унесен в наркотичния си сън. Опитвах да се заслушам в равномерното му дишане в отчаян опит да задържа някаква връзка с него. Знаех, че в този момент можех да седя отзад и да прокарвам пръсти през гъстата му козина, но за него това би било мъчение.

Той вече беше звяр. Обратно в своя собствен свят, далеч от мен.

Изабел спря колата пред клиниката. В този час паркингът беше тъмен и пуст. Самата клиника представляваше безлична и ръбата сива сграда. Определено не ми изглеждаше като място, където можеха да се случат чудеса. В това нямаше нищо странно. Тук идваха бедни и болни хора, които не можеха да си позволят по-скъпо лечение. Побързах да разкарам тези мисли от главата си.

— Отмъкнах ключовете от мама — сподели Изабел. Бях длъжна да отбележа, че бе запазила присъствие на духа и гласът й не звучеше нервно. — Хайде. Джак, би ли могъл в името на всичките адски кръгове да положиш усилия и да не нападаш никого, докато не влезем вътре?

Брат й измърмори нещо неразбираемо. Обърнах се назад. Сам се беше изправил на крака и се олюляваше неуверено.

— Изабел, побързай. Действието на бенадрила отминава.

Изабел дръпна ръчната спирачка:

— Ако ни арестуват, ще им кажа, че сте ме отвлекли.

— Хайде стига глупости — измърморих ядосано и отворих вратата си. Оливия и Джак се присвиха, усетили хладния повей. — Вие двамата ще трябва да тичате до клиниката.

— Ще ти помогна с него — каза Изабел, докато се измъкваше от джипа. Сам извърна поглед към мен. Беше дезориентиран и замаян.

Замръзнах за миг, запленена от спомена за жълтите му очи на сантиметри от лицето ми, докато лежеше в леглото до мен.

Той изръмжа тихичко.

— Съжалявам — казах му.

Изабел дойде при мен, измъкна колана си и с изненадващо бързи и уверени движения омота муцуната му. Стана ми мъчно за него, но не можех да й кажа да не го прави. Тя бе единствената сред нас, която не беше ухапана, а никой не можеше да предвиди как ще реагира Сам на инжекцията.

Двете го замъкнахме до клиниката и Изабел отвори вратата с крак.

— Стаите за прегледи са в онази посока. Ще го заключим в една от тях, докато се оправим с Джак и Оливия. Може би наистина ще се превърне в човек, ако е на топло за достатъчно дълго.

Лъжата й беше изключително мила; и двете знаехме, че топлината надали ще свърши работа. Трябваше ни чудо. Единственото, на което можех да се надявам, беше, че Сам е грешал и менингитът няма да го убие, докато е във вълчата си форма. След като го заключихме, последвах Изабел в някаква миришеща на лекарства и гума стаичка. Джак и Оливия вече ни чакаха там, привели глави един към друг и увлечени в разговор. Това малко ме изненада. Джак се изправи, когато видя, че влизаме.