Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Тръпка [bg]
Тръпка [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Тръпка [bg]

Электронная книга - «Тръпка [bg]». Краткое содержание книги:

Студът. Гората. Вълците. Жегата. Докосването. Целувките. Тайните. Тръпката. Нейният вълк. Неговото лятно момиче. Белезите от миналото, крехкото настояще, невъзможното бъдеще... Грейс Задържах погледа си върху очите на вълка толкова дълго, колкото можах. Бяха ярки, искрящожълти. От толкова близо виждах, че са изпъстрени с всеки нюанс на златистото и светлокафявото. Не исках да отмества очите си от мен. И той не го стори. Исках да се пресегна, да сграбча козината му, да го придърпам към мен, но дланите ми лежаха безпомощни, ръцете ми бяха замръзнали край тялото. Вече не можех да си спомня какво представляваше топлината. Едно мигване по-късно и жълтоокия вълк вече го нямаше. Другите от глутницата се скупчваха над мен, задушаваха ме. Нямаше слънце, нямаше светлина. Умирах. Не можех да си спомня как изглеждаше небето. Сам Тогава видях очите й. Будни. Живи. Момичето гледаше право в мен, задържайки погледа ми, излъчвайки някаква ужасяваща откровеност. Отстъпих назад, присвих се, започнах да треперя отново. Но този път това не бе резултат от гнева. Очите й, загледани в моите очи. Кръвта й, стичаща се по лицето ми. Раздирах се отвътре и отвън. Нейният живот. Моят живот. Глутницата предпазливо се отдалечи от мен. В гърлата им се надигна ръмжене, защото в този миг вече не бях един от тях, а те бяха готови да защитят плячката си. Помислих си, че това е най-красивото момиче, което бях виждал - мъничък, лежащ в снега окървавен ангел, който те се канеха да разкъсат. Видях я. Видях я по начин, по който никога не бях виждал никого и нищо преди това. И ги спрях. Маги Стийвотър завършва история в Мери Вашингтон Колидж, но се посвещава на литературата. Постига феноменален успех с трилогията си „Тръпка”, „Копнеж”, „Завинаги”, по която продуцентите на „Властелинът на пръстените” вече правят мащабна филмова продукция. Живее във Вирджиния заедно с очарователно праволинейния си съпруг, двете им малки деца, две невротични кучета и една криминално проявена котка.
1 ... 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131
Перейти на страницу:

Не трябваше да го правя, но въпреки това седнах на диванчето, отпускайки гръб назад. Затворих очи и се опитах отчаяно да повярвам, че Сам седи до мен; че се намирам на най-сигурното и спокойно място на света — в обятията му. За миг дори успях да усетя дъха му в косите си. Мисля, че можех да усетя и аромата му, ако наистина се напрегнех. Не бяха останали много места, все още запазили тази тъй прекрасна миризма, но тук наистина можех да я усетя… а може би просто копнеех за нея прекалено силно и въображението ми си правеше лоша шега с мен.

Спомних си как ме караше да подуша всичко в онова магазинче за сладкиши. Да се отдам на сетивата си, признавайки пред самата себе си какво съм в действителност. Отпуснах се и оставих миризмите от книжарницата да завладеят обонянието ми: кожа, препарат за почистване на килими, сладкият аромат на черното мастило и напомнящият за бензинови изпарения мирис на боите, шампоанът на момчето зад тезгяха и парфюмът на Изабел… уханието на спомена за мен и Сам, докосващи устни на същото това диванче.

Не исках Изабел да ме открие тук със стичащи се по страните ми сълзи, както и тя най-вероятно не би искала аз да видя нейните. Вече споделяхме много неща, но плачът не беше сред тях. Избърсах очите си с ръкав и станах.

Отидох при рафта, от който Сам бе извадил томчето на Рилке, и след кратко търсене го открих. Плъзнах пръст по релефните букви на гръбчето — „Стихотворения от Райнер Мария Рилке“. Извадих книгата и я поднесох към носа си, за да се убедя, че е същата. Сам.

Купих я. Изабел пък си купи онази за курабийките и двете отидохме при Рейчъл, където приготвихме близо шест дузини мънички ухаещи на канела сладки, стараейки се с всички сили да не говорим за Сам или Оливия. После Изабел ме закара до вкъщи, където се усамотих в кабинета и се отдадох на четене и копнеж.

Да те изоставя, е невъзможно (думите не ще опишат всичко, което ме свързва с теб). Споделяме живот ужасен, цветен и красив, луд понякога, друг път разумен, В някои дни е камък в теб, а в други — звезда във висините.

Мисля, че започвах да разбирам поезията.

Шестдесет и четвърта глава: Грейс

–9°С

Коледата не беше същата без моя вълк. Някога това беше единственото време от годината, когато със сигурност го виждах, застанал в края на гората и загледан към къщата със златистите си немигащи очи. Толкова много пъти бях стояла пред кухненския прозорец с ръце, ухаещи на джинджифил, индийско орехче, борови клонки и стотици други коледни миризми, чувствайки погледа му върху себе си.

Не и тази година.

Стоях мълчаливо край мивката, а ръцете ми не ухаеха на нищо. Не виждах смисъл да се занимавам с коледни сладкиши или украсяване на елха, при положение че на сутринта заминавах с Рейчъл за две седмици. Щяхме да се излежаваме върху белите плажове на Флорида, далеч от Мърси Фолс. Далеч от Пограничната гора. И най-вече — далеч от мрачния и пуст заден двор.

Изплакнах термоса, който щеше да приюти кафето ми за из път, и сигурно за хиляден път тази година извърнах очи към прозореца, за да погледна към гората.

Там нямаше нищо, освен оцветени в различни нюанси на черното дървета, покрити със сивеещ в сумрака сняг. Единственото цветно нещо навън беше чинката, кацнала върху хранилката за птици. Но скоро и тя разпери криле, превръщайки се в мъничка червена точка на фона на натежалото от облаци зимно небе.

Нямах никакво желание да излизам в задния двор, да докосвам искрящия сняг, в който не се виждаха отпечатъци от лапи, но не ми се щеше да оставям хранилката празна. Извадих торбичката със семенца от шкафа под мивката, взех палтото, шапката и ръкавиците си и плъзнах стъклената врата встрани.

Ароматът на зимната гора ме обгърна и ми припомни за времето, когато Коледите действително значеха нещо за мен.

Потръпнах, макар да знаех прекрасно, че съм съвсем сама.

Шестдесет и пета глава: Сам

–9°С

Наблюдавах я.

Бях призрак сред дърветата, тих, неподвижен, студен. Бях въплъщението на зимата, леденият вятър, придобил физическа форма. Стоях в края на гората, там, където дърветата ставаха по-тънки и редки, и душех въздуха, напоен с обичайните мъртви миризми на този сезон. Борови иглички, мускусният аромат на вълк, нейното прекрасно, сладостно ухание.

1 ... 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)