Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Тръпка [bg]
Тръпка [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Тръпка [bg]

Электронная книга - «Тръпка [bg]». Краткое содержание книги:

Студът. Гората. Вълците. Жегата. Докосването. Целувките. Тайните. Тръпката. Нейният вълк. Неговото лятно момиче. Белезите от миналото, крехкото настояще, невъзможното бъдеще... Грейс Задържах погледа си върху очите на вълка толкова дълго, колкото можах. Бяха ярки, искрящожълти. От толкова близо виждах, че са изпъстрени с всеки нюанс на златистото и светлокафявото. Не исках да отмества очите си от мен. И той не го стори. Исках да се пресегна, да сграбча козината му, да го придърпам към мен, но дланите ми лежаха безпомощни, ръцете ми бяха замръзнали край тялото. Вече не можех да си спомня какво представляваше топлината. Едно мигване по-късно и жълтоокия вълк вече го нямаше. Другите от глутницата се скупчваха над мен, задушаваха ме. Нямаше слънце, нямаше светлина. Умирах. Не можех да си спомня как изглеждаше небето. Сам Тогава видях очите й. Будни. Живи. Момичето гледаше право в мен, задържайки погледа ми, излъчвайки някаква ужасяваща откровеност. Отстъпих назад, присвих се, започнах да треперя отново. Но този път това не бе резултат от гнева. Очите й, загледани в моите очи. Кръвта й, стичаща се по лицето ми. Раздирах се отвътре и отвън. Нейният живот. Моят живот. Глутницата предпазливо се отдалечи от мен. В гърлата им се надигна ръмжене, защото в този миг вече не бях един от тях, а те бяха готови да защитят плячката си. Помислих си, че това е най-красивото момиче, което бях виждал - мъничък, лежащ в снега окървавен ангел, който те се канеха да разкъсат. Видях я. Видях я по начин, по който никога не бях виждал никого и нищо преди това. И ги спрях. Маги Стийвотър завършва история в Мери Вашингтон Колидж, но се посвещава на литературата. Постига феноменален успех с трилогията си „Тръпка”, „Копнеж”, „Завинаги”, по която продуцентите на „Властелинът на пръстените” вече правят мащабна филмова продукция. Живее във Вирджиния заедно с очарователно праволинейния си съпруг, двете им малки деца, две невротични кучета и една криминално проявена котка.
1 ... 121 122 123 124 125 126 127 128 129 ... 131
Перейти на страницу:

— Съжалявам, Грейс — промълви Изабел, след което остави спринцовката върху масата за прегледи. Трепна. — По дяволите! Чух гласа на Джак. Ей сега се връщам.

Вратата се отвори и затвори. Коленичих до легналия на пода Сам и зарових лице в козината му. Дишането му беше слабо и неравномерно, а моята единствена мисъл беше: Убих го. Това ще го убие.

Шестдесет и първа глава: Грейс

2°С

Вратата рязко се отвори и Джак нахлу в стаята:

— Хайде, Грейс. Трябва да тръгваме… Оливия не е никак добре.

Станах, засрамена, че са ме видели с обляно в сълзи лице. Взех спринцовката от масата и я хвърлих в кошчето за медицински отпадъци.

— Ще ми трябва помощ, за да го изнесем оттук.

Той направи кисела физиономия:

— Изабел ме изпрати за това.

Погледнах надолу и сърцето ми спря. Сам го нямаше. Завъртях се и погледнах под масата. Нищо.

— Сам?

Джак беше оставил вратата отворена. Стаята бе празна.

— Трябва да го открием — извиках, изблъсках Джак от пътя си и се втурнах в коридора. Никаква следа от Сам. Видях, че външната врата на клиниката е отворена, а отвъд нея се стелеше студеният нощен мрак. Предположих, че един вълк би се насочил именно натам, след като ефектът на упойката е отминал. Бягство. Тъмнина. Нощ, която да го приюти.

Изскочих на паркинга и се огледах. Дърветата на Пограничната гора се извисяваха зад клиниката, но черните им силуети бяха почти неразличими на фона на още по-черната безлунна нощ. Никакви светлини. Никакви звуци. Никакъв Сам.

— Сам!

Знаех, че няма да дойде, дори и да ме чуеше. Сам беше силен, но инстинктите бяха по-силни.

Мисълта, че той е някъде там, с бавно разпростиращата се в тялото му зараза, караше сърцето ми да се раздира от болка и мъка.

— Сам!

Гласът ми бе ридание, вой, писък, отекнал безпомощно в тишината на нощта. Той си беше отишъл.

Светлината на фаровете ме заслепи. Изабел рязко спря джипа си пред мен, протегна се и отвори вратата до шофьорската. Лицето й изглеждаше призрачно и нереално в светлините на таблото.

— Влизай, Грейс. Размърдай си проклетия задник! Оливия се трансформира, да не говорим, че отдавна трябваше да сме се махнали оттук.

Не можех да го изоставя.

— Грейс!

Джак с усилие успя да хване дръжката на задната врата и да я отвори. Целият трепереше. Извърна към мен изпълнения си с молба поглед, преди да влезе в колата. Същият този умоляващ поглед, който бях видяла тогава в гората, когато очите му погледнаха към мен от вълчата муцуна. Когато все още не знаех нищо. За трансформациите. И за любовта.

Влязох в купето и затръшнах вратата. Погледнах навън през прозореца точно навреме, за да видя бялата вълчица в самия край на паркинга. Шелби. Жива, точно както бе предположил Сам. Докато се отдалечавахме, виждах отражението й в огледалцето за обратно виждане. Стоеше неподвижно и ни наблюдаваше. Стори ми се, че зърнах проблясък на триумф в погледа й малко преди да се обърне и да изчезне в мрака.

— Този вълк пък кой беше? — попита Изабел.

Не отговорих. В мислите ми отекваше една-единствена дума. Името му. Сам. Сам. Сам.

Шестдесет и втора глава: Грейс

4°С

— Не мисля, че Джак се оправя — каза замислено Оливия. Седеше на седалката до мен в новата ми кола, мъничка „Мазда“, която миришеше на препарати за почистване и самота. Въпреки че бе облякла два от пуловерите ми и бе нахлупила вълнена шапка, продължаваше да трепери, обвила тялото си с ръце. — Ако беше по-добре, Изабел щеше да ни се обади.

— Може би — промърморих. — Изабел не е точно човекът, който ще ти счупи телефона от звънене.

Въпреки това знаех, че е права. Вече беше минал трети ден, а за последно се бях чула с Изабел преди осем часа.

Ден първи: Джак имаше чудовищно главоболие и схванат врат.

Ден втори: главоболието бе станало още по-лошо. Беше вдигнал температура.

Ден трети: гласовата поща на Изабел.

Отбих по алеята към къщата на Бек и паркирах маздата до големия бял джип.

— Готова ли си?

Оливия определено не изглеждаше ентусиазирана, но въпреки това отвори вратата, изскочи навън и хукна към входа. Затворих след нея и я последвах в къщата.

1 ... 121 122 123 124 125 126 127 128 129 ... 131
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)