Дар за бурята [bg]
- Автор: Редондо Долорес
- Серия: Бастан #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-781-8
- Переводчик: Катя Диманова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дар за бурята [bg]». Краткое содержание книги:
— Аз съм в дома на Йонан — каза тя.
— Нов обиск?
— Не, вече са приключили. Тази сутрин са позволили на близките да влязат и бях помолена аз да посрещна фирмата за травматични почиствания. Чакам ги.
— Сама ли си там?
— Да.
— Добре ли си?
— Да, не се притеснявай, всеки миг ще пристигнат и си тръгвам — отговори тя, без да отделя очи от парченцето плат. — Сега не мога да говоря повече.
Затвори телефона и порови в шкафа, докато откри няколко плика с рекламни материали. Изпразни единия и внимателно постави мострата вътре. В този момент забеляза някакъв рисунък върху тъканта, нещо като повтаряща се на интервали буква; не беше експерт, но очевидно ставаше дума за скъп и фин плат. Залепи плика, прибра го в чантата си и съсредоточено заоглежда завесите и останалите повърхности. Не откри нищо друго освен праха за снемане на отпечатъци. Криминолозите бяха свършили добра работа; най-вероятно парцалчето щеше да се окаже без значение, кой знае откога стоеше залепено там, незабележимо заради цвета на пердетата.
Остави служителите от фирмата за травматични почиствания да работят по пода, облечени в защитните бели гащеризони и с маски на лицето, и се отправи към полицейското управление в Белосо.
Пет минути разговор с Клемос бяха достатъчни, за да потвърдят и най-лошите ѝ предчувствия. Инспекторът тънеше в доволство като прасе в локва. Изложи ѝ накратко онова, което Ириарте вече ѝ бе казал за произхода на пистолета, и въпреки настояването ѝ да не отхвърлят и други линии в разследването и изкопченото насила обещание в тази насока, Амая беше убедена, че работата ще продължи по същия начин.
Намекна хапливо, че вече би следвало да се е появила някаква улика за връзка на Ечайде с групировки от този род, но полицаят не даде ухо на думите ѝ. „Въпрос на време“, отвърна.
Тя се извини за минутка пред Клемос, взе от едно празно бюро лист от принтера и ножица, влезе в тоалетната на втория етаж, извади от чантата си чифт ръкавици, които надяна, и плика с парченцето плат; изряза от него тънка ивица, която отново пъхна в плика; останалото уви внимателно в листа хартия. Излезе от тоалетната и се върна при Клемос.
— Тази сутрин близките на младши инспектор Ечайде ме помолиха да придружа хората от фирмата за травматични почиствания до апартамента. Малко преди да започнат работата си, отворих прозореца и това парцалче излетя оттам. Проверих, не съвпада с нито една друга тъкан в къщата, поне на пръв поглед — каза тя и му подаде плика.
— Трябваше да се обадите на криминолозите.
— Я оставете тези приказки, ако не бях там, чистачите щяха да го унищожат, а то може да се окаже улика. Взех го, спазвайки процедурата.
— Направихте ли снимки — запита той недоволно.
— Да, току-що ви ги пратих.
Клемос пое плика и изръмжа:
— Благодаря. Едва ли ще помогне с нещо.
Амая се обърна към изхода, без да си прави труда да му отговаря.
Излезе от сградата и още преди да е напуснала двора на управлението, се обади от колата си на доктор Такченко.
— Докторе, още ли сте в Памплона?
— Да, но не задълго, току-що свърших беседата си. По обед тръгвам за Уеска.
— Дали ще е възможно да се видим? Имам нещо за вас.
— Намирам се в едно кафене на улица… — Чу я как удължава изречението, докато види адреса. — „Монастерио де Ираче“. Искате ли да дойдете тук?