Дар за бурята [bg]

41

Амая прекара останалата част от следобеда в обстойно преглеждане на папките, включени в съобщението на Йонан. Специално внимание обърна на тази за Инма Еранс. Проучи щателно снимките ѝ с Йоланда Беруета. На една от тях почти се виждаше как лицето на Йоланда лъщи от пот. Амая се запита какво ли я свързва с Инма Еранс. Не изглеждаха приятелки; на всички снимки се виждаше, че Йоланда е тази, която говори, а Еранс я слуша търпеливо. Самата Йоланда ѝ бе споменала, че е обърнала земята наопаки, че навсякаде е търсила помощ, нищо чудно, след като бе научила, че Еранс е личен помощник на съдия, да се е свързала с нея, за да я запознае с историята си. Трябваше да провери. Телефонът иззвъня. Беше той.

— Искам да те видя.

Щом се отдели от екрана, Амая усети очите си уморени и първите признаци за главоболие. Въпреки това се усмихна, преди да отговори.

— Аз също.

— Ами ела.

— Ще ми сготвиш ли пак?

— Ще ти сготвя, ако това искаш.

— Искам и това — отвърна тя, докато изключваше компютъра.

Тъкмо паркираше пред дома на Маркина, когато се обади Ириарте.

— Госпожо инспектор, добре е да дойдете в Елисондо. Инес Балярена и дъщеря ѝ отишли днес да посетят гроба на малката и веднага забелязали, че нещо не е наред. Всички цветя от погребението били натрупани безразборно, като че ли някой бил ровил в тях; повикали гробаря, който пък се обади на нас — по всичко изглежда, че гробницата е била разбита. Аз тръгвам натам…

Позвъни на Маркина в момента, в който той вече отваряше бутилка вино. След като изслуша обяснението на Амая защо не може да дойде и че не знае колко ще се забави, съдията затвори и веднага набра друг номер. Лицето му бе потъмняло.

— Току-що ме осведомиха, че гробът на семейство Еспарса изглежда отварян с взлом. Близките отишли на гробището и си дали сметка, че нещо не е наред. Окръжната полиция пътува натам. Какво ще ми кажете по въпроса?

Маркина изслуша събеседника си. Затвори телефона, захвърли го яростно и уцели бутилката с вино, която се пръсна и съдържанието ѝ се разля по целия кухненски плот.

Амая паркира пред входа на гробището, което за вечерно време беше доста добре осветено. Видя Ириарте, Монтес и Сабалса, както и двамата работници, изпратени от кметството, застанали до трите жени. Инес, дъщеря ѝ и старата амачи въпреки студа и късния час изчакаха спокойно и мълчаливо, докато инспектор Ириарте ѝ обясняваше повторно това, което вече ѝ беше известно. Погледна към гробницата, покрита почти изцяло с венци и букети, и се обърна към жените:

— Какво не ви се стори наред? И защо бяхте тук толкова късно? При този студ?

— Дойдохме да запалим свещи — отговори старата амачи. — Та на малката да ѝ е светло — добави тя, сочейки две запалени свещи в долния край на гроба.