Тихият палач [bg]

— А продължилите кражби от кредитната ми карта? — Не бяха големи суми, не такива, каквито биха могли да бъдат, и това ми се струваше странно.

— Уловка — каза тя. — Кари е искала да види дали ще сменя паролата на Брайс и като не го правех, тя е приемала, че не знам за проникването в базата данни на Криминологичния център. Продължавах открито да предлагам да използваш пластмасата и някой е получавал информация, за да извършва измами. Пратих имейл на Брайс за това, писах го и на Бентън.

— Защото си искала тя да види тези съобщения. Защото знаеш как мисли тя.

— Действа и в двете посоки.

— Тя беше твоя учителка — казах.

— Трябваше да съм много внимателна, за да не разбере, че съм я разкрила, че всеки път, когато влиза в нашия сървър, аз се опитвам да я проследя.

— И ти си оставила това да продължи да се случва. И днес не смени паролата на Брайс.

— Не можех. Не и ако исках да разбера кой прави това.

— Но ти го знаеш отпреди, Луси.

— Трябваше да я проследя и бързо успях да вляза в имейла на Кари, във всичко — каза тя и аз вече не можех да повярвам какво ми казва.

Тя беше обсебена. Беше пристрастена към играта, която само Кари знаеше как да играе с нея.

— А тя е влязла във всичко наше. — Опитвах се да й обърна внимание на това, което тя не виждаше. — Тя е получила достъп до изключително поверителни документи, сред които е можело да има осигурителни номера, профили от социални мрежи, лични данни и адреси, които са й дали лесна възможност да се появи някъде след нечия смърт и да открадне самоличността на някой човек, на който тя вече няма да му трябва, като например да му отмъкне регистрационния номер на колата или профила в туитър.

Парчетата от пъзела просто започнаха да се нареждат. Съобщенията, които получих в туитър, от откраднатия профил на починал човек; регистрационен номер, отмъкнат от друг мъртвец, върху кола, забелязана на ферибота в Еджуотър в деня преди Джули Истман да бъде убита, а сега вероятно намерена на марината в Марбълхед Нек. Данни, откраднати от хора с връзки в Масачузетс.

— Как си могла да я пуснеш в нашия сървър? Защо изобщо си допуснала да получи възможност да подправя информация? — Това би било невъобразимо бедствие, достатъчно, за да затворят центъра.

— Брайс няма достъп, който му позволява да променя каквото и да е по сървъра — каза тя. — Той може да вижда определена информация, но не може да я променя или трие. Освен това редовно архивирам данните. Погрижих се всичко да е подсигурено.

— ДНК профилът ти беше променен. За това трябва нещо повече от достъп за разглеждане.

— Кари вече е изхвърлена и аз възстанових базата данни в предишното й състояние.

— Значи тя е намерила пътечка за влизане, през която е можела да причини огромни поразии. Струва ми се, че си се увлякла в своята кибервойна и си подценила врага.

Луси срещна погледа ми. Не ми отговори, защото не можеше.

— И къде е била тя, когато всичко това е започнало? — попитах. — Взаимното шпиониране. Играта на хакерство, която я е пуснала през задната ни врата.