Тихият палач [bg]

— Нищо ми няма.

— Звучиш ми ядосана. Ама че дълъг шибан ден, мозъкът ни се стопи от жегата.

Попитах го дали Луси му е казала за Кари.

— Мамка му.

Млъкнах, а той отговори безцеремонно:

— Да, говорих с нея по-рано преди двете да отидете в бара. Каза, че ще разговаря с някаква сервитьорка или нещо подобно и оттам се почна. Не ми е приятно да го кажа, но това не е сто процента новост. И преди това чувах разни брътвежи, които ме наведоха на мисълта, че Кари пак е в главата й. Сещаш се какво имам предвид под това, нали?

— Боя се, че да.

— Помня го, като че ли беше вчера. Не мога да намеря подходящата дума за това. Нещо хипнотично е, като Сенгали.

Беше Свенгали, но не го поправих.

— Да, пристрастяващо. Няма спасение от хора, които успяват така да ти влязат под кожата. Като Дорис.

— Съжалявам за Бет Истман. — Все още не му го бях казала.

— Беше първото ми сериозно гадже. Невероятно е, като се погледнем сега. Донякъде ми се ще да не бе станало и истината е, че няма връщане назад. Помня, когато беше в комисията за крал и кралица на абитуриентския бал и всякакви такива неща — каза завалено Марино. — А нещата, които Луси казва за Кари, са просто абсурдни както и да ги погледнеш, докторе. Според мен тя трябва да отиде на психотерапевт и да си намери дяволски добър адвокат.

Не отговорих и той замълча за кратко. След това каза:

— Нали не ми казваш, че й вярваш, че мислиш, че трябва да преследваме шибан призрак?

— Няма физически доказателства, че Кари Гретхен е мъртва — отговорих. — Само косвени и дълго мълчание, което може много добре да се обясни, ако наистина е живяла в друга страна през последното десетилетие или пък по-дълго.

— Луси има нужда от психотерапевт и адвокат, докторе. И то от най-добрите. Знам, че тъпаците от ФБР душат около нея. Някакъв костюмар ми се обади да ме разпитва, но не му казах нищо.

Чух щракване на запалка.

— Много неща се случват в живота й и може би не мисли трезво — каза Марино. Той беше за Луси като голям брат, като чичо, който я бе учил да стреля, да кара колата му и да управлява мотоциклет, а тя бе научила него на толерантност. — Нали се сещаш, за племенника на Джанет. Вече са му направили стая, а Луси не иска дете. Нека сме честни, сигурно никак няма да я бива като родител.

Сълзи опариха очите ми. Той е знаел преди мен. Чувах го как пуши. Казах му да се пази и да не стои до късно. Седнах на ръба на леглото и се взрях в телефона си, докато зрението ми се замъгли. Виждах тъмния път, разделящ офисите на ФБР от стрелбището, после полянката, барбекютата и масите за пикник под гъстите корони на дърветата. Вятърът беше влажен и миришеше на лято. А когато подухваше в листата, се чуваше звук като от дъжд. До мен достигаха гласовете им. Чух драсване на клечка кибрит.