Тихият палач [bg]

— И стихотворението, което ти прати на Деня на майката, е в същия стил — каза Луси. — „Гледай часовника, докторе. Тик-так.“ Винаги те е мразела. Ревнуваше от нашата връзка и не можеше да те понася, защото ти не се страхуваше от нея.

По време на една от първите ни срещи за малко да се спречкаме. Не я харесах от пръв поглед. Спомням си как чаках в един магазин за шпионски принадлежности в мол в Северна Вирджиния. Ако нямаше други клиенти, когато Кари влезе вътре с кафе в ръка, бях сигурна, че щеше да ми го плисне в лицето. Виждах го. Чувах го. Сякаш току-що се бе случило. Помня как я отведох на една празна пейка до един фонтан и й говорих по начин, който тя нямаше да забрави.

„Няма смисъл да пръскаш чара си към мен, защото си ми ясна.“

Луси беше тийнейджърка, когато започна стажа си във ФБР, работеше в секретния инженерен и изследователски отдел в Куонтико. Кари беше неин ментор. Спомних си я как изглеждаше тогава. Очите й бяха тъмносини, но ставаха виолетови, преди да се превърнат в стоманеносиви. Имаше рядка красота, фини черти, беше брюнетка. Спомних си човека, който караше сивия пикап на Ранд Блум.

Къса коса, вероятно силно изрусена, големи очила и нахлупена шапка. Възможно бе да е била Кари. И изведнъж се почувствах напълно убедена, че е била тя. Когато я видях за първи път в инженерния отдел, не можех да определя възрастта й, но беше по-голяма от Луси. Сега сигурно беше към петдесет. Кари беше суетна. Сигурно безупречно се бе грижила за себе си. Вероятно изглеждаше по-млада от истинската си възраст и бе в изключителна форма. Луси и Кари бяха огледални образи на доброто и злото.

— Добре, слушам те. Отворена съм към теб и съм разумна. Слушам те внимателно. — Гласът ми по нищо не издаваше какво изпитвах. — Тя не е умряла.

— Винаги съм се чудела за това. — Луси не спираше да се оглежда, сякаш Кари Гретхен беше тук. — С някаква част на съзнанието си сигурно съм знаела, че тя не беше в хеликоптера.

— Тогава кой е бил? — попитах. Гаденето ми бе преминало напълно.

— Слънцето блестеше в прозореца ни и Нютън Джойс започна да стреля по нас. Може и никой друг да не е бил в кабината. Не знам. Но Кари не е била вътре и не е мъртва.

— Това беше отдавна. Къде е била през това време и защо сега? — Исках да оборя това, но знаех, че не мога и едва ли можех да бъда по-фокусирана.

— Казваше ми колко много мрази Америка. Бог е свидетел, че ненавиждаше ФБР и работеше за тях само за да може да краде технологии. — Луси бе загубила интерес към бирата си и очите й шареха във всички посоки. — Непрекъснато говореше как щяла да отиде в Русия и да работи за военното им разузнаване. Беше почитател на стария Съветски съюз също като Путин и смяташе срутването на СССР за трагедия.