Без светлина [bg]
- Автор: Линдсей Дэвид
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: „Епсилон“
- Переводчик: Росица Германова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Без светлина [bg]». Краткое содержание книги:
— В такъв случай как да постъпя? Допускам, че тук са намесени много пари, защото големите играчи играят на едро. Някъде точно под носовете ни се разиграва нещо голямо. Тогава на кого от шефовете в хюстънската полиция да доверя това? Не че няма свестни мъже и жени, на които да разчитаме. Разбира се, че ги има: Просто може би тук има някой, комуто не бива да се доверяваме, но дявол да го вземе, не го знам кой е. Тогава откъде да знам кого да привлека в разследването? Кого да включа? Трябва ли да рискувам цялата тази операция, за която току-що говорехте, това огромно нещо, приемайки, че тя стига само до Дийн? Или приемайки, че ще мога да избера най-подходящите хора, на които да я разкрия? — Той млъкна за малко. — Не мисля, че е редно.
— Ами ФБР? Ако е нещо толкова голямо, точно те трябва да се занимават с това. Те разполагат със средства.
Грейвър я погледна.
— Добре, Пола, ще ти отговоря откровено на този въпрос. Имаш право, в един добре устроен свят точно така трябва да се постъпи.
Тогава той й обясни изтъкнатото от Арнет за противоречивите юрисдикции на ЦРУ, ФБР и ОБН по отношение на Калатис.
— Ако сега се обърна към тях — рече той, — може да рискувам всичко да се стопи направо пред очите ми. Не е нужно да ти обяснявам за междуведомствените разправии. И така, в този момент — може би не утре, може би не вдругиден — а в този момент, искам да съм в състояние да контролирам нещата, до които сме стигнали по случая. Не искам нищо да ми бъде отнето. Не желая да ме кооптират или да се отнасят снизходително с мен. Не искам да бъда изтикан на заден план. — Той се поспря за миг. — Предполагам, че всъщност не падам по-долу от всички останали в стремежа си да запазя своята сфера на пълномощия. Но Тислър и Безъм бяха мои служители. Дийн е моя отговорност. Не искам да ги прехвърлям на никой друг.
Той пак замълча.
— Освен това, доколкото разбирам, имаме не по-лош прицел към Калатис, отколкото която и да е от агенциите. А и не искам да деля това копеле с никой друг. Ако се доберем до него, не ми се ще да видя как ни го отнемат заради някакви тактики, измислени от хората във Вашингтон, Лангли или Куонтико.
Нюман беше свел поглед към бележника си и драскаше завъртулки с химикалката си. Пола го гледаше втренчено, но нищо не казваше. Беше се замислила. Грейвър предположи, че се опитва да проумее нещата. Навярно и тя самата не знаеше какво да мисли.
— Но — продължи Грейвър, — струва ми се, че няма достатъчно време дори да се безпокоим. Всеки момент могат да влязат в действие много фактори. Ако Калатис движи някакъв голям проект, ония други агенции ще го надушат. Дори за минута не съм си помислял, че в тая работа сме единствено ние. Ако Калатис заподозре, че може да бъде изложен на риск — а той вероятно знае повече, отколкото ни се иска да мислим, тогава той ще ускори програмата си. Шансът ни тук е много малък и все повече се стеснява.
— Колко малък? — Нюман вдигна поглед.
Грейвър сви рамене и поклати глава.
— Предполагам… може би два дни. Сутринта вестниците ще съобщят за смъртта на Тислър и Безъм. Ако вестникарските материали намекнат за нещо сензационно, за нещо тъмно зад тези смъртни случаи, Калатис ще поиска да изчезне. И тогава Шек ще разбере за изчезването на Хийт. Просто си мисля, че не разполагаме с особено много време, преди сегашната ситуация коренно да се промени.
49.
12:18 през нощта
— Каквато и да е стая с лице към пристанището — каза мъжът. Каза го бързо и остави пътната чанта пред регистратурата, без да сваля другата си ръка, с която бе обгърнал плътно младата жена до себе си. Администраторът забеляза, че палецът на мъжа търка сутиена на жената под блузата й. Или би могло това да бъде сутиенът й. Тя май не носеше такъв.
— Да е нависоко — рече жената, поглеждайки мъжа, а после и администратора, хвърляйки му усмивка, която служителят би описал като пакостлива, ако знаеше тази дума. — Искам да има изглед към лодките, светлините над лодките.
— Нависоко — каза мъжът, намигайки на служителя. — Ще трябва да ги видим тия лодки.
— Нависоко — повтори администраторът, проверявайки на компютъра. В мъжа имаше нещо латиноамериканско, не беше мексиканец, може би колумбиец, доста расов мъжага, хубав, добре сложен, в началото на трийсетте. Жената беше около двайсет и пет годишна, предположи служителят. Истинска американка със светлокестенява коса, с изрусени от слънцето кичури и чудесни гърди, които тоя латиноамерикански тип опипваше вече с цялата си ръка. Служителят се пообърка какво натиска и трябваше пак да си играе с клавишите, докато се поправи.