Частен сектор
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Частен сектор». Краткое содержание книги:
От мига, в който попада в луксозния офис на голяма юридическа фирма във Вашингтон, Шон Дръмънд надушва нещо гнило. Докато се опитва да разбере какво се случва в една чужда за него среда, в която се сключват сделки за милиарди долари в областта на високите технологии, пътува се с частни самолети до екзотични острови и се обещават невероятни печалби, идва първият шок. На паркинга на Пентагона брутално е убита негова приятелка и колежка, напуснала неотдавна същата фирма. Шон Дръмънд се чувства задължен да помогне на полицията. Само след дни са открити нови жертви, всичките жени. Медиите непрекъснато говорят за сериен убиец с почерк, напомнящ за известен престъпник от близкото минало. Паниката расте с всеки изминал час. Шон с ужас осъзнава, че има някаква връзка между убийствата и най-големия клиент на фирмата, медиен магнат. Единственият човек, на когото Шон Дръмънд може да разчита в собственото си разследване, е прокурор Джанет Мороу, сестра на първата жертва.
— Дръмънд, задник такъв, какви са тия простотии, че утре си щял да завеждаш дело?
— Кой ти съобщи?
— Босуърт ми съобщи. А сега аз ти казвам да прекратиш тия тъпи шеги — незабавно.
— Виждаш ми се ядосана.
— Готова съм да те убия. — Помислих си доколко буквално да приема това твърдение, а тя добави: — Не знам какви ядове си имаш с твоята фирма, но недей и нас да повличаш в блатото.
— Съжалявам, Джесика, моята адвокатка казва, че няма друг начин.
— Мамка му, какви ги дрън…
— Мотивът на Босуърт беше да ви задържи като клиент. Вие сте поводът за сблъсъка.
— Не, заяждаш се с нас, защото имаме дълбоки джобове. Не си познал, мой човек…
— Сърди се на Бари. Той ме смаза от бой. Не подозирах, че е такъв звяр.
— Босуърт едва си повдига оная работа да се изпикае.
— Да, но тренира у дома си с хлапетата.
Тя помълча, защото бе явно, че така няма да стигнем доникъде. После попита:
— С какво мислиш, че разполагаш?
Успешен опит.
— С всичко, Джесика. Ела утре сутрин в съда и ще чуеш всичко за сладката сделка с „Гранд Вистас“. Пазариш ли сее дявола, отиваш в ада.
— Забрави ли за адвокатската тайна, Дръмънд? Не може да разкриваш каквото си научил като наш адвокат. Ще ти скъсам задника от съдебни забрани и ще уредя да си загубиш правата, нещастно лайно.
— Прочети какво пише в раздела за клюките.
— Клюки ли? Ти си адвокат, нещастнико.
— Знаеш ли, моята адвокатка смята, че точно това ще направи делото особено интригуващо. — Помълчах, после казах: — Хей, може и двамата да си оставим имената в знаменит прецедент. Представи си… Дръмънд срещу Монър — чудесно звучи, нали?
След дълго мълчание Джесика изведнъж стана учудващо дружелюбна.
— Слушай, Шон, предложението за работа тук още е в сила. Харесвам стила ти. На теб пък ще ти хареса при нас и ще станеш богат. Дай предложение и ще се опитам да го уредя с Джейсън.
— Чудесно. Два милиона годишно.
— Какво?
— Три милиона годишно.
— Не се опитвай да ме изнудваш, Дръмънд, че…
— Четири милиона годишно.
— Дявол да те вземе, глупако, ще ти…
— Пет милиона.
Раздаде се задавен звук, последван от ново мълчание. Вероятно Джесика обмисляше колко струва една нейна нецензурна дума.
— Размърдай си мозъка, Джесика. Колко бихте дали двамата с Джейсън, за да не допуснете партньорството с „Гранд Вистас“ до съдилищата и новините?
— Аз… добре. Ще поговоря с Джейсън за три милиона. Става ли?
— Грешен отговор. Десет милиона.
— Слушай, говедо безмозъчно. Недей да си правиш гаргара с мен. Давам ти последен шанс за богатство и добро здраве. Ядосаш ли ме, кълна се, че ще те накарам да съжаляваш.
— Ще се видим в съда — казах аз и затворих.
Седнах на леглото и се замислих над разговора. Джесика очевидно беше в играта. Но дали имаше връзка с убиеца? Или просто беше част от измамата?
Преди да довърша тази мисъл, телефонът звънна отново. Беше Сай.
— Шон, трябва да си поговорим.
— Вече си поговорихме.
— Фирмата е готова да оттегли всички обвинения срещу теб и мис Мороу.
— Трябваше да го сторите вчера, Сай. Всъщност изобщо не биваше да повдигате обвинения.
— Може и да си прав. — Сай очевидно беше по-добър от Джесика в пазарлъците, но една кариера на Хълма не се отразява много добре на умствените способности. Той добави: — Объркан съм, Шон. За каква измама намекваше?
— Успешен опит.
— Ти спомена за партньорството с „Гранд Вистас“. С това се занимаваше Бари.
— Защото ти си му наредил.
— Да. Защото Джейсън ме помоли да пратя него. Какво става?
Сай изглеждаше както винаги откровен, сериозен и обективен. Имаше истинска дарба да говори, без да казва нищо съществено, и в момента се мъчеше да налучка какво точно знам — много или малко, — за да предвидят евентуалните последствия.
В действителност знаех съвсем малко. Както вече обясних, идеята беше да натиснем и да видим кой ще отвърне на натиска, а оттам може би да разберем и защо.
В момента например фирмата беше готова да оттегли обвиненията. Нямаше нищо подобно, когато двамата с Джанет напускахме заседателната зала. Значи А се беше обадил на Б, който му е казал да прекрати тия глупости. Но кой беше А? И кой беше Б?
Освен това вече знаех, че „Морис Нетуъркс“ ще ми плати три милиона годишно, за да си затварям човката — вероятно и повече, ако преговарях с някой не толкова сприхав като Джесика Монър.
Така или иначе, казах:
— Става прехвърляне на капитали, Сай. Без „Гранд Вистас“ „Морис Нетуъркс“ ще е храна за лешоядите. Ела в съда и ще чуеш всичко.
— Чуй ме, Шон, „Морис“ е много доходна и почтена компания.