Частен сектор
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Частен сектор». Краткое содержание книги:
От мига, в който попада в луксозния офис на голяма юридическа фирма във Вашингтон, Шон Дръмънд надушва нещо гнило. Докато се опитва да разбере какво се случва в една чужда за него среда, в която се сключват сделки за милиарди долари в областта на високите технологии, пътува се с частни самолети до екзотични острови и се обещават невероятни печалби, идва първият шок. На паркинга на Пентагона брутално е убита негова приятелка и колежка, напуснала неотдавна същата фирма. Шон Дръмънд се чувства задължен да помогне на полицията. Само след дни са открити нови жертви, всичките жени. Медиите непрекъснато говорят за сериен убиец с почерк, напомнящ за известен престъпник от близкото минало. Паниката расте с всеки изминал час. Шон с ужас осъзнава, че има някаква връзка между убийствата и най-големия клиент на фирмата, медиен магнат. Единственият човек, на когото Шон Дръмънд може да разчита в собственото си разследване, е прокурор Джанет Мороу, сестра на първата жертва.
Минаха няколко минути. Чарли продължаваше да се взира в монитора. Всъщност мина толкова време, че всички започвахме да се отпускаме и успокояваме, когато изневиделица от балкона долетя див вопъл. В същия миг телевизорът и лампите изгаснаха, вероятно от токовия удар на балкона.
Спинели незабавно се завъртя и обсипа балконската врата с дъжд от куршуми. Разхвърчаха се стъкла.
Бил изведнъж се сгъна на две. После Чарли отхвръкна назад и тежко рухна на пода. Спинели изпсува гръмогласно и продължи да стреля с автоматичната карабина към разбитата балконска врата, където внезапно бяха изникнали три черни фигури, увиснали на въжета, които стискаха пистолети със заглушители и гърмяха напосоки из апартамента.
Секунда по-късно страхотен взрив разби вратата на жилището ми и из въздуха се разлетяха трески.
Беше ми дошло до гуша да съм без оръжие. Пролазих по пода, напипах пушката на Бил, търкулнах се назад и насочих цевта към вратата. Нечий тъмен силует се хвърли напред и аз стрелях, но така и не разбрах дали съм улучил. Последва го още един. Пак стрелях, улучих го в корема и той отхвръкна назад към коридора.
Спинели бе изпразнил пълнителя на карабината и сега използваше пистолета. Още гърмеше по балкона, макар че когато се завъртях да погледна, висящите фигури бяха изчезнали.
После настана тишина.
— Презареди и не се надигай — казах аз.
— Мамка му, нещо ми се заби в рамото — промърмори Спинели.
Пипнешком потърсих Бил и Чарли. Докоснах нечие тяло, след това буйна коса — явно беше Бил. Опипах шията му за пулс. Той изстена. Сърцето му още биеше; слабо, но и толкова стига. Продължих да шаря наоколо, докато открих Чарли. Нямаше пулс. По дяволите.
Ушите ми кънтяха, но ми се стори, че чувам сирени. Помъчих се да съобразя какво бе станало — трима висяха с въжета откъм балкона и поне още двама се опитаха да нахлуят през вратата. Какво ставаше?
Стресна ме телефонът. Пропълзях и вдигнах слушалката.
— Дай ми Дръмънд — нареди мъжки глас.
Беше баритон, но някак странно механичен, сякаш човекът е изпушил милион цигари или преобразява гласа си чрез някакво високотехнологично устройство.
— Кой се обажда, по дяволите? — попитах аз.
Така де, може и да не знаех кой звъни, но много добре знаех защо — проверка. Дали съм мъртъв, или тепърва ще трябва пак да ме гърмят. Не съм кръгъл глупак и нямах намерение да потвърждавам каквото и да било.
Онзи отговори с безумен смях:
— Предай на Дръмънд, че го търси тъпакът от Бостън. Викни го и недей да ми губиш повече времето.
— А не може ли да запиша съобщение? — отвърнах аз.
— Хе-хе. Много си смешен, Дръмънд.
По дяволите.
— А ти си жалък некадърник. Вече за втори път се проваляш. Първо с Джанет Мороу, сега и с мен. Началството ти знае ли вече?
— Сегашното не е моя работа. Само наминах да погледам, нали разбираш.
Ама че тъпанар. Самолюбието на тоя тип бе дори по-голямо, отколкото си представях.
— Вярно, забравих — казах аз. — Ти убиваш само беззащитни жени.
— Убивам когото си искам. — Той добави заплашително: Например теб.
— Преди или след като закача на стената си скапания ти задник?
— Още ли имаш стени? — Той се разсмя. — Чух силен взрив.
— Къщата и без това се нуждаеше от ремонт. Благодари на приятелчетата си от мое име.
— Ще им предам. Но недей да ремонтираш. Само ще си хвърлиш парите на вятъра.
— Не съм от твоята категория, копеле. Ти си падаш по беззащитни жени.
— Може да те изненадам, Дръмънд. Редовно убивам мъже.
— Прав си… Много съм изненадан. — И двамата помълчахме. — Сигурно си казваш, че гадостите, които извърши с ония жени, са били необходими, за да подлъжеш ченгетата. Всъщност си жалък ненормалник и дълбоко в душата си изпитваш удоволствие от това.
— На психиатър ли ми се правиш? Гледай си правото.
Разсмях се.
— Честно казано, с нетърпение чакам да те срещна.
— Няма да видиш откъде ти е дошло.
— Вече те видях. Грамаден и тъп чекиджия, дето се е тъпкал с толкова стероиди, че дребната му патка вече не става за нищо. Може би затова ти харесва да трепеш жени.
Той помълча, после каза:
— Свещеникът… ти ли беше онзи, дето извика?
— Изповядай ми се как лъскаш бастуна. Разкажи ми колко те е тормозила майка ти, как си я видял да духа на татко и това ти е разбъркало мозъка.
— Имам по-добро предложение. Ще ти разкажа цялата си биография, докато те режа парче по парче.
— Ще се оглеждам за едър страхливец с дамско бельо.
— Гледай колкото си щеш, Дръмънд. Всеки път съм различен.
— Обсъждай психичните си проблеми с някой, на когото му пука.
Пак помълчахме, после попитах: