Частен сектор
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Частен сектор». Краткое содержание книги:
От мига, в който попада в луксозния офис на голяма юридическа фирма във Вашингтон, Шон Дръмънд надушва нещо гнило. Докато се опитва да разбере какво се случва в една чужда за него среда, в която се сключват сделки за милиарди долари в областта на високите технологии, пътува се с частни самолети до екзотични острови и се обещават невероятни печалби, идва първият шок. На паркинга на Пентагона брутално е убита негова приятелка и колежка, напуснала неотдавна същата фирма. Шон Дръмънд се чувства задължен да помогне на полицията. Само след дни са открити нови жертви, всичките жени. Медиите непрекъснато говорят за сериен убиец с почерк, напомнящ за известен престъпник от близкото минало. Паниката расте с всеки изминал час. Шон с ужас осъзнава, че има някаква връзка между убийствата и най-големия клиент на фирмата, медиен магнат. Единственият човек, на когото Шон Дръмънд може да разчита в собственото си разследване, е прокурор Джанет Мороу, сестра на първата жертва.
— Това е абсурдно — избухна Бронсън и скочи от стола.
Двамата външни съдружници клатеха глави и се мъчеха да проумеят какъв е този цирк. Сай обаче ни оглеждаше втренчено. Явно само той в тази зала имаше достатъчно ум, за да вземе на сериозно целия фарс и нас самите.
— Твърдите, че Бари е нападнал Дръмънд? — попита той.
— Без капка съмнение. — Тя кимна към Бари. — Всичко се свежда до въпроса кой е имал мотив. Идния месец ще се разглежда въпросът дали да бъде приет за съдружник и отговорът явно зависи от способността му да задържи за клиент „Морис Нетуъркс“. Вашата фирма се слави с жестокото отношение към служителите. Толкова натиск… просто не е издържал. — Джанет погледна Бронсън, който бе пребледнял като платно и нареди: — Седнете и се дръжте като зрял човек.
Тъй като не бе свикнал да му държат такъв тон, той изпухтя и се наежи, докато Сай се мъчеше да въдвори ред, а Бари протестираше:
— Сай, Харолд… това е постановка. С пръст не съм го докоснал.
Джанет се справяше великолепно. Седеше и чакаше търпеливо шумът и вълненията да стихнат, преди да продължи:
— Разбира се, нашето обвинение ще наложи да разкрием мръсната машинация, която Босуърт се е опитвал да потули — заговор с компания на име „Гранд Вистас“, замесена в нечисти сделки с вашия клиент „Морис Нетуъркс“. Ще докажем, че Бари Босуърт е организирал машинацията, че се е срещал със служители на „Гранд Вистас“, че е уредил съответните контакти, че той, а заедно с него и старшите съдружници от вашата фирма са нагазили до уши в измама на хиляди инвеститори.
Сай изглеждаше изненадан.
— Не ставайте смешна — каза той.
— „Морис Нетуъркс“ и „Гранд Вистас“ задължително ще трябва да бъдат включени като страни по делото — отвърна Джанет. — Нападението е станало поради неправомерното настояване на „Морис Нетуъркс“ да бъде прикрита противозаконната дейност на двете компании.
Джанет стана и аз я последвах. Тя изгледа строго съдружниците и ги предупреди:
— Когато в Пентагона чуят за това, поръчките на „Морис Нетуъркс“ най-вероятно ще бъдат отменени. Подозирам, че реакцията на „Морис“ ще бъде да си потърси нова адвокатска фирма.
— Седнете, моля ви. Дайте да си поговорим — отчаяно се примоли Сай.
— Той лъже! — изрева Бари.
— Млада госпожице, много сте глупава, ако си въобразявате, че можете да изнудвате нашата фирма — добави Бронсън.
Е, бяхме стигнали докъдето ни позволяваха фактите и подозренията и преди триумфът да се превърне в провал, аз заявих:
— Утре в десет сутринта завеждаме дело в Арлингтънския съд. Веднага след това ще подадем официално съобщение до „Уолстрийт Джърнъл“ и „Ню Йорк Таймс“. Съветвам ви да предупредите клиентите си.
39
Щом излязохме от асансьора във фоайето на партера, Джордж Мийни застана на крачка от мен, пъхна пръст под носа ми и каза:
— Дръмънд, писна ми от теб и твоите тъпотии.
Бях леко изненадан от неговата поява и силно раздразнен от пръста му под носа ми. Всъщност тъкмо посягах да му пъхна пръста отзад, когато Джанет пристъпи между нас и каза:
— По-кротко, Джордж. Ако имаш нещо за казване, кажи го на мен.
Той изненадано се отдръпна назад.
— Това не те засяга, Джанет. Засяга мен и Дръмънд.
— Щом е между вас двамата, значи засяга и мен.
— Не, не те засяга — настоя той. Но очевидно не беше прав. Все пак помълча малко, преди да признае: — Никак не ми хареса, че този тъпак те убеди да долетиш тук и да се излагаш на такъв риск. Но не затова дойдох.
— А защо?
Той се вгледа в лицето й.
— Директорът ми се обади преди час. Бесен е. Директорът, по дяволите… — Той помълча. Клетият Джордж изглеждаше леко замаян и аз предположих, че разговорът не е бил твърде приятен. — Само защото твоят приятел най-идиотски се е раздрънкал пред някакъв репортер от Асошиейтед Прес.
Джанет бързо ме погледна, после пак се обърна към Мийни.
— За какво говориш?
— За новините, Джанет. — Той видя недоумяващата й физиономия и обясни: — Само за това се говори. Тоя идиот Дръмънд казал на някакъв журналист, че убиецът е малоумен, че Бюрото е оплескало случая, защото не сме успели да го спрем. Освен това казал на журналиста, че ФБР се е насочило към погрешен заподозрян и че човекът, който те нападна, очевидно не е убиецът от Лос Анджелис. — Погледът му се прехвърли на мен. — Трябва ли да обяснявам колко много се радва Бюрото да бъде оплювано от този клоун?
Не си спомнях да съм се изказвал точно по този начин. Виждате ли какво става, когато правиш услуга на журналист?
Джанет също ме гледаше втренчено и попита остро: