Гай-джин (Част II)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част II)». Краткое содержание книги:
Когато за пръв път тръгна да търси Ори, след като шоя му съобщи, че Ори не се е подчинил, той се втурна като вихър в Пияния град с дрехите на Тайърър. Почти веднага бе притиснат от свадлива шайка пияници, които го заобиколиха с подигравки и ругатни, а после го нападнаха. Избави го само майсторското карате, още неизвестно за гай-джин бойно изкуство, той се оттегли, кипнал от гняв, с две счупени глави и един осакатен мъж по дирите си.
— Разбери къде точно е Ори-сан! Веднага — бе казал на шоя. — Какво прави и как живее?
На следващата вечер шоя начерта несръчна карта:
— Къщата е тук, на този ъгъл, обърната към морето, близо до кея. Това е странноприемница за изпаднали. Ори-сан е наел стая, плаща двойно — така ми казаха. Много лошо място, Хирага-сан, винаги е пълно със зли мъже. Не можеш да отидеш там без предварително обмисляне. Важно ли е да го измъкнем оттам?
— Да, твоето село е изложено на опасност, докато той е тук.
— Со ка!
Два дни по-късно шоя му съобщи, че през нощта къщата на Ори изгоряла, в руините намерили останките на трима души.
— Казаха ми, че „туземецът“ е един от тях, Хирага-сан — спокойно рече шоя.
— Жалко, че цялата тази безчестна област не е изгоряла заедно с всички гай-джин в нея.
— Да.
И животът отново потече спокойно. Хирага продължи да прекарва времето си с Тайърър, доволен да учи и да преподава, без да осъзнава от какво значение бяха уроците му за Тайърър, Сър Уилям и Джейми Макфей. За половин ден се бе качил на британската фрегата с Тайърър. Преживяването го потресе, бе по-решен от всякога да разбере как тези хора, които презираше, изобретяват и създават такива невероятни машини и бойни кораби, как такива жалки хора от такъв нищо и никакъв, по-малък от Япония остров — стига Тайра да не лъже — са могли да натрупат огромното богатство, необходимо за притежаването на такова множество кораби и фабрики, и в същото време да владеят всички морски пътища и по-голямата част от света на гай-джин.
Същата нощ той се бе напил до козирката, чувстваше се объркан, в един миг се съживяваше, после пак затъваше в бездната, самата същност на вярата му в абсолютната непобедимост на бушидо и Земята на боговете бе станала на пух и прах.
Повечето вечери прекарваше с Акимото в Йошивара или в убежището им в селото, кроеше планове и споделяше познанията си за гай-джин, но криеше до каква степен е разтревожен, ала все повече затягаше примката си около Тайърър, разиграваше го.
— О, толкова съжалявам, Тайра-сан, договор за Фуджико много тежък, отнеме много седмици. Райко много труден търговец, договор скъп, толкова клиенти, толкова съжалявам, тя заета тази вечер, може би утре…
Преди малко повече от две седмици за ярост на Хирага шоя бе открил, че Ори не е загинал в огъня:
— … и, о, толкова съжалявам, Хирага-сан, но чух, че Ори-сан внезапно е забогатял, харчи пари като даймио. Сега държи няколко стаи в друга странноприемница.
— Ори богат? Как е възможно?
— Толкова съжалявам, не зная, господарю.
— Но ти знаеш къде е новата му къща, нали?
— Да, господарю, ето… ето картата, толкова съжалявам, че…
— Няма значение — каза яростно Хирага, — довечера пак го подпали.
— Толкова съжалявам, Хирага-сан, вече не е така просто. — Външно шоя изглеждаше разкаян, а вътрешно също вбесен, че първото му незабавно решение за тоя луд ронин не бе постигнало целта, за която бе платил.
— Вече не е толкова лесно, защото къщата е изолирана и, изглежда, Ори има много телохранители, телохранители гай-джин!
Хирага хладнокръвно бе обмислил последствията. Той изпрати на Ори ласкателно писмо по един от селяните, който продаваше риба в Пияния град; пишеше колко му е станало приятно, щом чул, че Ори е жив и не е загинал в ужасния пожар, а също и че преуспявал; можело ли да се срещнат в Йошивара тази вечер и Акимото искал да обсъдят някои въпроси на шиши от голямо значение.
Ори незабавно отговори с писмо: „Не в Йошивара, нито някъде другаде, не, докато не осъществим нашия соно-джой план, докато не убием момичето и не изпепелим Колонията. Ако преди това ти, Акимото или някой друг предател се приближи, ще бъде застрелян.“
Акимото каза:
— Той знае, че пожарът не е бил случаен.
— Разбира се. Откъде ли е взел пари?
— Само чрез кражба, нали?
И другите съобщения донесоха същия отговор. Заговорът за отравяне също не бе успял. И така, Хирага си купи револвер и измисли нов план. Сега беше моментът и тази вечер бе най-подходящата. Последните лъчи на залязващото слънце го водеха през Ничията земя и по зловонните улици, осеяни с опасни ями. Няколко мъже минаха край него, но едва го погледнаха, колкото да го изругаят да им се маха от пътя.