Кръвта на богомолката

Одиса сви рамене.

— Е, значи нещата се случват малко по-бързо от планираното.

— Не е толкова просто — възрази Хавел. — Положих неистови усилия да подготвя почвата, а сега всичко ще отиде на вятъра. Поведението му е обида към мен и към Рекеф. Можех да анексирам Соларно без чужда помощ и без всичкия този шум. — „И можех да натрупам цяло състояние междувременно.“ — А сега армията ще оплячкоса половината град, защото онзи полковник не желае да дръпне юздите на хората си. Стотици имперски войници ще загинат. Това е… непростимо прахосничество. Ти си паякородна, значи си свикнала да мислиш, преди да действаш. Сигурен съм, че разбираш какво имам предвид.

— Май започвам да разбирам — каза тя. — Искаш от мен да пратя съобщение на полковника?

— Което да изрази недвусмислено мнението на Рекеф за действията му. Кажи му каквото е нужно, за да ми се разкара от главата — удари го на молба Хавел. — Този тип си няма понятие колко деликатна е ситуацията тук. Той е един тъпоглав военен без усет за политика. Интересува го само губернаторският пост, но с какво ще му помогне това, когато новите му поданици го подгонят с тояги по улиците?

— А защо просто не се примириш с неизбежното? — попита Одиса. — Не виждам как би могъл да промениш нещо на този етап.

— О, ще го променя, нямай грижа — увери я Хавел. — От много време съм в този град. Знам как работи. Знам какво да направя, така че гърнето да къкри, без да изкипи. Ще видиш. Ако онзи глупак в пустинята спре да се меси, аз много бързо ще успокоя страстите в Соларно. — Въздъхна издълбоко. След като го беше изрекъл, твърдението взе, че прозвуча изпълнимо и в собствените му уши. — Мога дори да използвам хората, които вече са тук по негова заповед, и да ги превърна в свястна полиция, която да даде рамо на безполезната соларнийска стража. И скоро ще започнат да гледат на нас с добро око, гарантирам ти. Като на безценен актив. Неусетно ще се промъкнем в сърцата им. Този град може да си има нобилитет и управленски органи, но реално го управлява тълпата, а Дворните и магнатите са на нейната милост. Ние ще контролираме тълпата. Дори бихме могли да създадем наша си партия в Соларно.

— Разбирам какво имаш предвид — каза Одиса, когато Хавел свърши и отпи глътка вино. — Прав си, а замисълът ти се родее с мисленето на паякородните. Почти. Ние, разбира се, бихме добавили още няколко врътки и пируети, без значение дали има нужда от тях, или не.

— Аз предпочитам по-простичките неща, за да не забравя нещо — каза Хавел.

— А ако полковникът се запъне?

— Ако се запъне, да върви да си прави нашествието някъде другаде, защото Соларно е мой — заяви Хавел. — Рекеф със сигурност може да вкара в правия път един свръхамбициозен армейски офицер.