Окованият нарцис
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Анита Блейк, ловецът на вампири #10
- Язык: болгарский
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Окованият нарцис». Краткое содержание книги:
Ако Якоб бе влакът, можех да го убия и Ричард щеше да е добре. Но Рафаел бе прав. Ако не е Якоб, ще е някой друг. Якоб не бе влакът бързащ да унищожи Ричард. Бе Ричард.
Гласът му бе изпълнен с яснота:
- Събрали сме се тази вечер да се сбогуваме с нашата лупа и да изберем друга.
Чу се виене и аплодисменти от половината глутница. Но дузини от върколаците останаха мълчаливи, гледайки. Не значеше, че са на моя страна. Може би бяха неутрални, но бе добре да се забележи кой не е ентусиазиран от това, че съм изхвърлена от глутницата.
- Тук сме да режим присъдата на онзи, който нарани глутницата ни като ни отне нашата лупа.
Имаше по-малко аплодисменти, няколко воя. Изглежда, че вотът за осъждането на Грегъри е бил близък. Това ме накара да се почувствам по-добре, не много, но малко. Макар че ако Грегъри умре, няма да има голямо значение.
- Също така сме тук да дадем на Нимир-Ра на леопардите последен шанс да си спечелят обратно котката.
Виенето и аплодисментите останаха 50 на 50, но атмосферата определено бе по-студена. Глутницата не бе изгубена и със сигурност не следваше напълно страната на Якоб. Това бе малко игра на политика, защото това бе политически проблем и това не бе една от силните ми страни.
- Това е работа между ликойте и парда. Защо са Родере тук, Рафаел?
Попита Ричард. Говореше сякаш не ни познаваше, много политически, много дистанцирано.
- Нимир-Ра веднъж ми спаси живота. Родере са й длъжни заради това.
- Означава ли това, че договорът с нас е вече невалиден?
- Сключих договор с теб, Ричард и ще се държа за него, защото знам, че си човек, за който уважава задълженията си и си спомня дълга към съюзниците си, но дължа на Анита личен дълг и честта ме задължава да изпълня и него.
- Ако се стигне до битка, на чия страна ще се биеш, наша или на леопардите?
- Искрено се надявам да не се стигне до това, но дойдох с леопардите и ще останем с тях каквито и да са последствията.
- Разрушаваш хората си. - каза Якоб.
Ричард се обърна към него:
- Аз съм Улфрик тук, Якоб, не ти. Аз казвам какво ще бъде разрушено и какво не.
- Не исках да ви обидя, Улфрик - гласът му превръщаше думите в лъжа. - Исках само да кажа, че ако се стигне до бой плъховете не могат да ни победят. Може би техният крал би пожелал да преосмисли, към кого е дългът му.
- Дълг на честа съществува независимо дали го искаш или не - каза Рафаел. - Ричард разбира какво значи да дължиш дълг на честта. Затова знам, че Ричард ще уважи нашата договорка. Нямам същото убеждение щом се отнася да другите членове на глутницата.
Ето, каза го. Бе толкова близко да каже, „не ти вярвам, Якоб”, колкото можеше. Тишината се разля из откритото пространство, че шума на дрехите, разтърсването на космато тяло, изведнъж стана силен.
Ръцете на Ричард здраво стиснаха страните на трона му. Наблюдавах го, защото той се бе защитил толкова добре от мен, че не можех да го почувствам, но можех да гледам, да го гледам как мисли.
- Да не казвам, че ако повече не съм Улфрик, договора вече не важи?
- Да, това казвам.
Ричард и Рафаел се вгледаха дълго един в друг, тогава слаба усмивка се появи на устните на Ричард:
- Нямам планове да отстъпя позицията на Улфрик, така че договора ще остане сигурен за известно време, освен ако Якоб няма други планове.
Това едно изказване прати вълна от несигурност през наблюдаващите върколаци. Можеш да го почувстваш, да го видиш как се разпростира между тях, сякаш за подушили някакъв капан.
Якоб изглеждаше изненадан, шокиран. Той бе перфектният непознат, но видях обърканото изражение на лицето му, докато се чудеше какво да каже. Ако кажеше, че не се стреми към трона, тогава би се заклел, а превръщачите са малко чувствителни за такива неща.
Якоб или трябваше да излъже или обяви намеренията си и изражението на лицето му казваше ясно, че не бе готов да го направи.
Женски глас се чу от дясно, ясен и кънтящ сякаш бе тренирала на сцена:
- Не се ли отклоняваме от работата ни? Аз от една страна, съм много заинтересувана от избора на нова лупа.
Жената бе висока, но цялата в къдрици, разкошна по начин като филмовите звезди от 50те са били. Тя изглеждаше нежна, женствена, и все пак бе застанала на земята по полюшващ се начин, наполовина секси, наполовина хищнически, сякаш би те примамила играейки си на жертва, да те изчука, докато плачеш за милост и тогава да изяде лицето ти.