Окованият нарцис
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Анита Блейк, ловецът на вампири #10
- Язык: болгарский
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Окованият нарцис». Краткое содержание книги:
Луис пристъпи напред, малък, тъмен и красив, с късо подстриганата си черна коса:
- Рафаел е силен крал, толкова силен, че ако вампирския съвет го бе пречупил, никой от нас не можеше да откаже повика му. Всички щяхме да бъдем на милостта им. Всички видяхме какво му бяха причинили и колко дълго му отне да оздравее. Анита спаси всички родери в този град.
Плъховете повдигнаха ръцете си - всички те.
Силви каза:
- Погледнете около себе си, наистина ли искате да загубите Анита като своя лупа? Повечето от нас помнят какво бе с Рейна. Искате ли да се върнете към това?
- Тя не е ликой. - каза Якоб.
Още няколко казаха това, но не всички.
- Ако единственото ви възражение към нея, е че не е върколак - каза Силви, - тогава това е глупаво извинение да загубим Анита.
- Да я загубим - каза Якоб, - това е първият път, когато я виждам. С глутницата съм от пет месеца и това е първия път, когато виждам скъпата ви лупа. Не може да загубим нещо, което никога не сме имали.
Имаше доста подкрепа за това, много виене, викове „да”, дори аплодисменти. Не можех да ги виня за това. Пристъпих напред, движих се докато не застанах пред съюзниците си и трона. Над поляната настъпи тишина, докато не чуваш и движението на телата. Ричард погледна надолу към мен. Сега срещнах очите му. Бях сигурна, че гласът ми е ясен, когато казах:
- Якоб е прав.
Погледът на Силви трепна. Този на Якоб също. Имаше движение зад мен, докато хората потрепваха.
- Не съм била много лупа на клана Тронус Роки, но и не знаех, че трябва да бъда. Бях просто приятелката на Улфрик. Ръцете ми бяха пълни с леопарди и вярвах на Ричард, че ще се грижи за вълците. Леопардите нямат никой освен мен - обърнах се и погледнах тълпата. - Бях човек, не ставах за лупа, нито за Нимир-Ра.
Този път мърморенето на тълпата бе по-силно.
- Не знам дали всички сте чули, но имаше инцидент по време на битката, докато спасявах лебедите. Може за стана истинска Нимир-Ра до седмици. Не знам със сигурност, но е много вероятно.
Сега бяха тихи, наблюдаваха ме, човешки очи, вълчи очи, плъхове, леопарди, но всяко лице криеше интелигентност, горяща концентрация
- Нищо не мога да направя за това. Ще трябва да чакаме и видим, но леопарда ми не ме инфектира нарочно. Давам честната си дума за това. Беше ми казано, че Грегъри е обвинен в убиването на вашата лупа - повдигнах ръце далеч от тялото си. - Ето ме тук, жива и здрава. Ако ме загубите като ваша лупа, няма да е защото Грегъри ме е отнел от вас, а защото вие ще позволите да ме пуснете. Ако това искате, добре. Няма да ви обвиня. До тази нощ, до преди само няколко минути, не мислех, че върша добра работа като Нимир-Ра, още повече пък като човешка лупа. Сега, мисля, че може да съм грешала. Може би, ако бях наоколо повече, нещата щяха да са по-добри. Направих това, което сметнах за добре в дадения момент. Ако не ме искате за лупа, това е ваше право, но не винете другар превръщач за инцидент, който стана по време на битка, когато ме спаси от това сърцето ми да бъде извадено от гърдите.
- Красива реч - каза Якоб, - но вече гласувахме и твоя леопард трябва да плати цената, освен ако не си достатъчно превръщач, за да си го върнеш.
Погледнах назад, не към Якоб, а към Ричард.
- Ричард, моля те.
Той поклати главата си.
- Не мога да променя вота, Анита. Бих ако можех. - звучеше уморено.
Въздъхнах.
- Добре, как да си върна обратно Грегъри?
- Тя трябва да спре да бъде лупа, преди да бъде Нимир-Ра.
Това дойде от Парис, която въпреки че се бе върнала в тълпата, все пак успя да наложи гласа си над мястото.
- Мислех, че сте гласували да не съм лупа. - казах.
- Така е - каза Ричард, - но да го направим официално по законите ни, трябва да има церемония, която да скъса връзките ти с нас.
- Дълга церемония? - попитах.
- Може да бъде. - каза той.
- Нека първо да измъкна Грегъри, тогава ще направя каквато ликойска церемония искате от мен.
- Имаш правото да откажеш да отстъпиш. - каза Силви.
Погледнах Ричард.
- Имаш това право.
Лицето му, гласът му, бе неутрален когато го каза. Не можех да кажа дали е щастлив или тъжен от идеята.
- Какво става ако откажа?
- Трябва да защитиш правото си да бъдеш лупа, или се биеш един-на-един битка с всяка доминираща, която иска работата... - и той спря тук.
Силви го погледна, но Якоб бе този който довърши:
- Или може да докажеш, че си достатъчно лупа да продължиш работата чрез помазване на трона.
Просто го погледнах и свих рамене.
- Помазване на трона... какво значи това?
- Чукаш Улфрик на трона пред всички ни.