Нишката на покварата
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9549395146
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нишката на покварата». Краткое содержание книги:
Докато новият император си мисли, че управлява Сарамир, покварата на вещерските камъни разяжда земята, отравя посевите и изражда животните. Чаросплетниците се възползват от новия си статут, за да вършат потайните си скверни дела и хвърлят в ужас цялата империя.
Мишани не знаеше как да отговори на това. Изведнъж си даде сметка колко силен беше мъжът, в чиято постеля лежеше. Можеше да прекърши костите й като съчки, стига само да стегнеше малко ръката, която бе обвил около раменете й.
— Някъде по това време си казах, че съм приключил с войниклъка — продължи Баккара. — Само дето войниклъкът не беше приключил с мен, както излезе. Прекарал съм над трийсет години, сражавайки се в битки на други хора, висейки около лагерни огньове с другарите си, без да знам дали ще съм жив на другата сутрин, дали ще хъркам в някоя палатка или ще марширувам нейде из Сарамир. Може да не ти се вярва, ама е трудно да се откажеш. Между хората, които се сражават заедно, се оформя такава здрава връзка, която надали съществува някъде другаде. Опитах се да се установя на едно спокойно местенце, но не ми понесе; вече бях войник и в кръвта си.
Мишани си отдъхна, когато той отмина опасната тема за престъпленията на баща й, и започна лениво да прокарва върховете на пръстите си по мускулестите му ръце, докато го слушаше.
— И така започнах да скитам. Не можех да си намеря цел. До този момент никога не бях имал нужда от цел в живота си. Порках в някакъв бардак, когато чух за сефте за Айс Маракса. Не знам защо, ама се заинтригувах. Започнах да събирам сведения за тях, не след дълго те разбраха за това и ме откриха.
— Намерил си нещо, в което да вярваш — подхвърли му дългокосата девойка.
Той сбърчи нос, сякаш се погнуси от думите й.
— По-скоро сметнах, че каузата им си струва. Аз съм последовател, госпожице Мишани, а не водач. Мога да командвам хората, ала не съм аз този, който започва войните, нито пък искам да променя света. Това не е за хора като мен; това е за хора като Кседжен. Той може и да не разбира нищо от военно дело, ама е истински лидер. Привържениците на Айс Маракса биха дали живота си за него.
— Ами ти?
— Аз бих умрял заради Лусия — каза той. — Това според мен е най-смислената от всички каузи, за които съм се борил през живота си. Пък и да си го кажа правичката — в повечето битки съм участвал за пари.
И двамата останаха безмълвни за известно време. Баккара тъкмо се унасяше отново, ала почувства, че на лицето на Мишани изплува усмивка.
— Усещам, че искаш да кажеш нещо — изръмжа той. — Хайде, казвай, че най-после да спим.
— Не ми отговори на въпроса.
— На кой въпрос?
— Защо си помогнал да превземете Зила, ако си чувствал, че няма да можете да удържите града?
— Кседжен не мислеше така. Той вярваше в победата. Това е всичко. — Той се замисли за миг. — Пък и още нищо не се знае.
— Значи не поемаш никаква отговорност? Съзнавал си, че това е глупост, ала въпреки това си го последвал.
— Следвал съм и по-големи глупаци — въздъхна Баккара. — А с отговорността да се занимават философите и политиците. Аз съм войник. Колкото и да ти се струва трудно да си го представиш, аз правя това, което правя, без да се ръководя от каквито и да е мотиви — просто изпълнявам заповеди.
— А може би просто не можеш да видиш своя собствен мотив.
— Жено, ако не млъкнеш веднага, ще трябва да направя нещо, за да ти запуша устата.
— Така ли? — попита невинно Мишани. — И какво ще е то?
Баккара й показа и след това девойката го остави да спи; самата тя обаче остана будна и се отдаде на размишления.
Не можеше да напусне Зила; Кседжен нямаше да я пусне. Тя обаче определено нямаше никакво намерение да остане затворена тук през следващата една година. Хрумна й, че можеше да покани баракс Зан в града, под предлог, че ще му съобщи важни неща за Лусия, и тогава да се опита да го вербува за Либера Драмач, известявайки го, че организацията държи дъщеря му. В Зила тя щеше да преговаря от позицията на силата и благородникът щеше на всяка цена да я изслуша. Ала ето че Кседжен отново се оказваше проблем — най-вероятно той щеше да я спре веднага, след като научеше какво бе намислила.