Нишката на покварата
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9549395146
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нишката на покварата». Краткое содержание книги:
Докато новият император си мисли, че управлява Сарамир, покварата на вещерските камъни разяжда земята, отравя посевите и изражда животните. Чаросплетниците се възползват от новия си статут, за да вършат потайните си скверни дела и хвърлят в ужас цялата империя.
— Във всяко парче?
Лусия кимна.
— Фрагменти от раздробения бог. Лежали са тук хиляди години, докато случайността не извадила на бял свят едно от тях — там, където сега се издига Адерач. Сега то използва Чаросплетниците да изкопаят останалите парчета и да ги пробудят с кървави жертвоприношения. Те са свързани, както и Чаросплетниците са свързани, като в мрежа. Всяко следващо парче, което изкопаят, прави цялото по-силно; всеки следващ фрагмент дава на Чаросплетниците повече сила. Това са отломките от Арикарат — и с всяко следващо находище на вещерски камък Чаросплетниците приближават часа на неговото възкресение. — Очите й се изпълниха със сълзи, а гласът й притихна зловещо: — Той е толкова бесен, Флен. Усетих яростта му. Все още е слаб, бледа сянка на предишното си същество, и е безсилен; ала омразата му е безгранична. Той иска да завладее тази земя и всички други земи. И когато достатъчен брой вещерски камъни бъдат пробудени, Арикарат ще се завърне, за да потърси възмездие.
Флен бе застинал безмълвен. Окото на Нуку блестеше злокобно, обливайки долината с ужасното си кърваво сияние.
— Силата му вече работи срещу Еню и нейните деца, боговете и богините на естествените неща — продължи Лусия. — Самото му съществуване покварява земята, деформира животните и хората, които се хранят със заразената реколта. Ако той победи тук, ще прехвърли битката в Златните владения, срещу самите богове. Ето защо трябва да го спрем. Защото, ако Чаросплетниците и вещерските камъни не бъдат унищожени своевременно, те ще погълнат целия свят като гигантско черно було. И това ще бъде само началото.
Една сълза се търкулна надолу по бузата й.
— Това е нова война на боговете, а бойното й поле е тук, в Сарамир. Съдбата на целият свят зависи от изхода й.
Двадесет и четвърта глава
Сиви облаци обсипваха небето над Зила, спускайки мрачна пелена над града и околностите. Един ездач в униформата на рода Винаксис препусна от масивната южна порта на селището, насочвайки се към хълмовете, където чакаха войските, строени сред огромните обсадни машини. Вратите на града веднага се затвориха с грохот зад гърба му.
Кседжен го наблюдаваше през прозореца на кабинета си на върха на крепостта скръстил ръце зад гърба си. Когато конникът се изгуби от погледа му, се обърна и закрачи към мястото, където стоеше Баккара и чешеше челюстта си. Мишани се бе разположила на едно диванче — дългата й коса падаше свободно по раменете й, а очите й не разкриваха нищо.
— Какво мислите? — попита ги водачът на Айс Маракса.
Баккара вдигна рамене.
— Има ли някакво значение? Така и така ще ни нападнат, независимо дали ще им дадем „жест на добра воля“, или не. Те просто искат да се отърват от неприятната отговорност да се разправят с купчина аристократи, вбесени, че техните синове и дъщери са били убити по време на освобождението.
— Освобождението? — каза Кседжен и се засмя. — Духове, говориш също като онези от другата страна.
Воинът разпери ръце.
— Ако победят, ще го нарекат точно така — каза спокойно той. — Пък и, честно казано, какъв избор имаме? Не можем да им изпратим никакви заложници. Тълпата ги разкъса, когато превземахме този град.
— Тази новина едва ли ще ви донесе нови приятели — отбеляза сухо Мишани.
— Значи ще им откажем — завърши Кседжен, изщраквайки с пръсти. — Нека вярват, че имаме заложници. Както казваш, така или иначе ще ни атакуват — рано или късно. Ала аз вярвам в стените на Зила, за разлика от теб. — Той завърши, хвърляйки изпепеляващ поглед към едрия мъж.
— Не бих ви посъветвала да постъпите така — обади се Мишани. — Директният отказ ще ги накара да си мислят, че сте своенравни и неспособни на преговори. Следващия път няма да се церемонят с вас. А не е изключено някой ден да имате нужда от преговори — в случай че нещата не се развият според плана ви.