Нишката на покварата
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9549395146
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нишката на покварата». Краткое содержание книги:
Докато новият император си мисли, че управлява Сарамир, покварата на вещерските камъни разяжда земята, отравя посевите и изражда животните. Чаросплетниците се възползват от новия си статут, за да вършат потайните си скверни дела и хвърлят в ужас цялата империя.
Баккара едва успя да прикрие усмивката си. За толкова дребничка и фина жена Мишани бе невероятно самоуверена. Доказателство за политическите й умения, демонстрирани през последните два дни, беше фактът, че Кседжен я бе назначил за свой главен съветник, въпреки че девойката още не му беше отговорила категорично дали смята да помогне на Айс Маракса, или не. Водачът на организацията имаше отчаяна нужда от нейните съвети, от подкрепата на Баккара и изобщо от всеки, който проявяваше повече решителност от него. По въпросите, засягащи Лусия, той бе енергичен и непреклонен, ала след като бе завоювал града, изведнъж започна да проявява несигурност какво да прави с него. Чернокосият мъж нямаше никакви познания по военно дело и оставяше всичко на Баккара, когото бе направил втори главнокомандващ в Зила.
— И какво бихте направили в такъв случай, госпожице Мишани? — попита насмешливо Баккара. Тя не обърна внимание на тона му.
— Ще им изпратя Чиен — каза тя.
Едрият мъжага се изсмя изненадано, ала изведнъж замлъкна. Кседжен бе вперил строгия си взор в него.
— Да не би да съм пропуснал някаква шега? — попита той.
— Приемете извиненията ми — измънка кисело войникът. — Просто съм трогнат от благородната саможертва на госпожица Мишани. В крайна сметка, можеше да посочи себе си.
Младата жена изгледа равнодушно едрия боец, без да обръща внимание на забележката му. Нямаше никакво намерение да постъпва така — ако излезеше оттук, новината за това щеше да се разпространи със светкавична бързина, превръщайки я в лесна мишена за хората на баща й. Освен това не хранеше никакви илюзии, че Кседжен щеше да я пусне. Тя бе прекалено ценна за него, особено след като го бе накарала да повярва, че споделя същите цели и убеждения като него.
— Изпратете им един заложник като израз на добра воля — започна дългокосата девойка. — Те няма да знаят, че другите благородници са мъртви; най-вероятно си мислят, че ги държите затворени в подземията на крепостта. Чиен и без това не може да ви послужи за нищо; и, което е по-важно, е много болен, а вашият лекар е неспособен да направи нищо, за да му помогне. — Тя погледна към Баккара. — Той е невинен и не заслужава да умре тук.
— Той ще им каже с какви сили разполагаме — намръщи се Кседжен и закрачи из стаята. — Ще им каже имената ни.
— Та той почти не е излизал от стаята, където го държите — възрази Мишани. — Не знае нищо за състоянието на войската ви.
— Що се отнася до имената ни — неочаквано се обади воинът, — не искахме ли да направим именно това?
— Точно така — кимна младата жена. — Чиен е един от най-влиятелните търговци, занимаващи се с корабоплаване в Сарамир. Ако той се разприказва, корабите му ще отнесат новината из всички кътчета на Близкия свят.
Водачът на Айс Маракса изщрака с палеца и показалеца на дясната си ръка. Очевидно беше убеден, ала се преструваше, че продължава да размисля. Изглежда, не му се искаше да се съгласява толкова бързо и си въобразяваше, че по този начин ще може да заблуди проницателен човек като Мишани.
— Да, май това не е лоша идея — каза накрая. — Ще поговорите ли с него, госпожице Мишани?
— Да — рече девойката и се изправи.
Ала задачата й не се оказа толкова лесна, колкото Мишани си беше представяла.
— Не мога да ви оставя сама тук! — възмущаваше се Чиен. Той се бе поизправил в леглото си и размахваше енергично ръце. — Не можете да искате подобно нещо от мен!
Мишани остана безстрастна както винаги, ала се почувства искрено изненадана от пламенното избухване на чувствата му. След като периодът на пленничеството му приключи, го преместиха в малко по-комфортни покои (доколкото тази дума бе приложима към условията в крепостта). Сега в стаята му имаше удобно легло, килим, маса и ракла за дрехи. Младата жена не беше преувеличила сериозността на треската му пред Кседжен; ала явно търговецът се чувстваше достатъчно добре, за да се гневи, въпреки че не можеше да стане от леглото си.
— Я се успокойте! — извика му тя и неочакваната грубост в гласа й го сепна. — Държите се като малко дете! Да не би да си мислите, че не ми се иска да дойда с вас? Трябва да отидете, защото само вие можете да ми помогнете!
— За какво иде реч? — попита тихо търговецът.