Проклятието на краля

Те не посещават покоите на кралицата, но са навсякъде другаде из двора, сякаш това е собственият им двор, все едно великолепният дворец Гринич е жалкият малък замък Хивър. Чувам от една от придворните дами, че онази жена Болейн, Ан, заявила, че ѝ се иска всички испанци да са на дъното на морето, и че никога повече няма да служи отново на кралицата. Мисля си, че ако отказът да служи е най-тежката заплаха, която може да отправи Ан Болейн, тогава няма от какво да се боим.

Но смъртта на кардинала и господството на кликата на Хауард в двора означава, че кралят има само един добър съветник: Томас Мор. Той е до краля през целия ден, но се опитва да се прибере у дома в Сити, за да бъде със семейството си.

— Кажете на сина си, че пиша дълго есе в отговор на неговото — съобщава ми той един ден, докато върви към двора на конюшнята и вика да доведат коня му. — Предайте му, че съжалявам, задето закъснявам с отговора си. Пиша твърде много писма под диктовка на краля, за да имам време за собствени.

— Така, както той ви нарежда ли пишете всичко, или му казвате собственото си мнение? — питам любопитно.

Той ми отправя лека, уморена усмивка.

— Подбирам думите си внимателно, лейди Маргарет, както когато пиша каквото нарежда, така и когато му казвам какво мисля.

— А с Реджиналд още ли сте на едно мнение? — питам го, мислейки си как Реджиналд пътува във Франция, съветва се с духовниците, иска от тях съветите, които Томас Мор се бои да изрече в Англия.

Мор се усмихва.

— Реджиналд и аз обичаме да имаме различия относно детайлите — казва той. — Но като цяло сме на едно мнение, милейди. И докато се съгласява с мен, със сигурност ще мисля, че синът ви е много умен мъж.