Проклятието на краля

Дворецът Гринич, Лондон

Декември 1530 г.

Прекарваме Коледа в Гринич, както обикновено, кралят е обаятелен и царствен, както обикновено, любящ към кралицата, изпълнен с обожание към Мери, държи се с гордост и топлота със сина си, двойния херцог, младият Фицрой, херцогът на Ричмънд. Сега Фицрой е момче на единайсет години, става все по-важен, и никой, който го види, не би могъл да се усъмни, че е син на баща си; той е висок като Йорк, с медночервена коса като Тюдор, храни любовта на Плантагенетите към спорта, музиката и познанието.

Не мога да си представя какво възнамерява да прави кралят с него, освен ако не смята да го задържи в резерв като наследник, в случай, че не се сдобие с друг. Състоянието, което се харчи за домакинството и за вещите му, дори за новогодишните му подаръци, показва, че той трябва да бъде високо почитан, дори смятан за кралска особа толкова, колкото и принцеса Мери. Нещо по-лошо — означава, че кралят иска всички да бъдат наясно с това — а какво следва оттук за моята принцеса и бъдещето ѝ, остава загадка за мен. Всеки посланик в двора, всеки чуждестранен гост знае, че принцесата е единственото законно дете, дъщеря на кралицата, носи малка корона като призната дъщеря и наследница на краля. Но в същото време незаконният син на краля върви до нея като равен, облечен в златен брокат, обслужван като принц, сяда до баща си. Какво могат да заключат всички от това, освен че кралят обучава и подготвя незаконното си дете за трона? И какво ще стане с дъщеря му, ако тя няма да бъде принцеса на Уелс? И ако Хенри Фицрой е следващият крал, каква е тя?

Външно кралицата е спокойна, крие мъката си от подмяната на дъщеря си с безименно копеле. Тя заема мястото си на трона до усмихнатия си съпруг и кима на многото си приятели. Дамите от двора, от вдовстващата кралица на Франция чак до Беси Блаунт, ѝ засвидетелстват дълбоко уважение; повечето от тях проявяват към нея дори особена нежност. Всяка жена разбира, че ако един съпруг може да изостави жена си и да каже, че това е Божията воля, тогава никоя от тях никога няма да е в безопасност, дори с венчален пръстен на пръста.

Благородниците от двора са особено старателни в проявите на уважение. Не смеят да се противопоставят открито на съпруга ѝ, но начинът, по който се покланят, когато тя минава покрай тях, и се навеждат към нея да слушат, когато говори, показва на всички съзнанието им, че тя е принцеса на Испания и кралица на Англия, и нищо никога не може да промени това. Само семейство Болейн я избягват, семейство Болейн и техният сродник Томас Хауард, новият млад херцог на Норфолк — той не изпитва и помен от бащината си вярност към кралицата, а мисли единствено за собствената си растяща власт. Всички знаят, че интересите на хората от рода Хауард са обвързани с успеха на младите жени, които са довели в леглото на краля; няма значение какво мислят те за кралицата.