Проклятието на краля
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-155-9
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Проклятието на краля». Краткое содержание книги:
Дамата не присъства, така че ни е спестено блъскането ѝ пред по-достойните от нея; но е излишно някой да се надява, че тя вече е омръзнала на краля, защото баща ѝ е навсякъде, перчещ се с новата си титла.
Томас Болейн, човекът, който някога с голяма радост служеше като управител на земите ми, сега е граф на Уилтшър и Ормънд, докато красивият му, но напълно безполезен син Джордж е лорд Рочфорд, назначен в личните покои на краля заедно с моя братовчед Хенри Кортни — където се съмнявам, че между тях ще цари съгласие. Отсъстващата, за щастие, дъщеря става лейди Ан, а предишната блудница от рода Болейн, Мери Кери, сега заема два противоречащи си поста: главна компаньонка и единствена довереница на сестра си, и твърде смутена придворна дама на кралицата.
Монтагю ми разказва, че на банкета, даден преди Коледа, в чест на забележителното издигане на Томас Болейн, дъщеря му Ан вървяла пред една принцеса по рождение: пред Мери, вдовстващата кралица на Франция. Не мога да си представя любовницата на краля да върви пред сестрата на краля, дъщерята на моя управител да предхожда по сан една вдовстваща кралица. Единствената ми утеха, когато Монтагю ми разказва за това, е да съзнавам, че Ан Болейн си е създала страховит враг. Вдовстващата кралица е свикнала да бъде първа в двора по ранг, красота и остроумие, и една блудница от рода Норфолк няма да ѝ отнеме мястото без битка.
Дворецът Ричмънд, западно от Лондон
Лятото на 1530 г.
Първият признак за кралското посещение е пристигането на прислугата: конярите с препускащите в лек галоп коне, яздещи по четирима в редица, с мъжа в кралска ливрея в центъра, който държи четири чифта поводи, а конете вървят уверено напред. Зад тях идват тежковъоръжените войници, първо конниците в лека броня, после — след дълга пауза — по-бавните двуколки, които пренасят ловните соколи, с хрътките, тичащи успоредно с тях, една двуколка за малките кучета и домашните любимци, а после покъщнината. Богатата покъщнина на краля пътува пред него: завивките му, мебелите, килимите, гоблените, големите богатства на хазната. Само роклите, диадемите и накитите на Дамата заемат две отделни двуколки, а прислужничките ѝ яздят редом, без да смеят да откъснат очи от гардероба ѝ.
Зад тях идват готвачите с всички съдове за кухните и запасите за днешното пиршество и за утре.
Принцеса Мери, застанала до мен на кулата в двореца Ричмънд, загледана надолу към тази лъкатушеща кавалкада, докато тя се отправя към нас, казва с надежда:
— Той задълго ли ще остане?
Обгръщам по-здраво талията ѝ с ръка.
— Не. Оттук продължава. Идва само за деня.
— Къде отива? — пита тя, посърнала.
— Това лято ще пътува — предполагам. — Чува се, че в Лондон отново се е появила потната болест. Отново ще се мести от един дворец в друг.
— Тогава може би ще повика майка ми и мен, и ще бъде като годината, когато бяхме само ние?
Тя вдига поглед към мен, внезапно обзета от надежда.
Поклащам глава.
— Не и тази година, не мисля — казвам.
Кралят е твърдо решен да се държи мило с дъщеря си, почти сякаш иска да я спечели на своя страна. От момента, в който неговата баржа приближава до кея с гръмко изсвирване на тръби, до момента, в който той си тръгва по здрач, той ѝ се усмихва широко, взел я е под ръка, накланя глава да чуе думите ѝ. Изглежда така, сякаш позира за портрет, наречен „Любящ баща“, сякаш е актьор, участващ в поетична драма, а ролята му е „Добродетелен родител“.
Придружават го само шепа спътници: обичайните му приятели, Чарлс Брандън и съпругата му, Мери, вдовстващата кралица на Франция, моят братовчед Хенри Кортни и съпругата му, Гъртруд, синът ми Монтагю и още няколко благородници от личните покои. Мъжете от рода Болейн са на кралската баржа, но не се споменава никоя от двете блудници Болейн, а единствените дами, които се хранят заедно с нас, са онези, които придружават сестрата на краля.
Веднага щом кралят пристига, поднасят закуска, той лично нарязва най-добрите меса и налива най-хубавото разредено с вода вино за принцеса Мери. Нарежда ѝ да каже благодарствената молитва преди хранене вместо него и тя го прави тихо, на гръцки, а той хвали начетеността ѝ и нейната сдържаност. Кимва ми с благодарност.
— Вие полирате моя скъпоценен камък — казва той. — Благодаря ви, лейди Маргарет, вие сте наша скъпа приятелка и сродница. Не забравям, че бдите над близките ми и мен, като любяща майка, още от детството ми.
Покланям се и казвам:
— Удоволствие е да служа на принцесата.