Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857498
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)». Краткое содержание книги:
ДА ОТВЪРНЕШ НА ОГЪНЯ
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО ПРИЕТО
— Те се приближават бързо. Пригответе се за маневри и ответен огън. Ако не успеем да установим контакт с тях, по-добре да стреляме първи.
Джек си проправи път през тълпата. Преди да успее да се добере до екрана, отекна мощна експлозия и корабът се разтресе. Джек успя да се задържи на крака. Аш-фарел можеха да ги смачкат като досадна муха. Знаеше го, но не бе очаквал, че може да се случи. Беше ги виждал да нападат драките, но не и някого друг.
Най-сетне се добра до монитора и сграбчи микрофона.
— Не отвръщайте на удара! Това е единствената ни надежда!
— Кой говори?
— Джек Сторм.
Стауб се олюля, когато корабът се разтресе отново. Сирените завиха.
— Не ни оставят друга възможност, Сторм — отвърна той. — Искам доклад за повредите. — Зад него се виждаха мъждивите очертания на мостика. — Господа, изглежда, че някой друг път ще нападнем драките. Евакуирайте личния състав!
Крайслер се бе промушил през тълпата и отново стоеше до рамото на Джек.
— Елате, сър, да не губим време. Не се знае колко от спасителните капсули още действат.
Джек не му обърна внимание, а излезе в коридора и се отправи към багажното. Крайслер го застигна и го хвана за ръката.
— Не в тази посока, сър.
— Моят костюм…
— Нямаме място за снаряжение!
Джек се освободи от Крайслер. Крайцерът се разтърси за трети път, като умиращо животно, и изведнъж коридорът се изпълни със синкав дим. Джек едва ли щеше да стигне до отделението за багаж.
Крайслер го задърпа отново и той го последва неохотно. Изведнъж Фантом се пробуди в мислите му.
„Господарю! Аз съм в беда! В багажното избухна пожар.“
Джек не успя да му отговори, защото гъстата тълпа го повлече към спасителните капсули. Той се препъна и падна. Последната му мисъл беше, че ще го стъпчат, но изведнъж до него се озова Крайслер, повдигна го и го издърпа в тясно помещение.
Джек изплю на пода кървава храчка. В същия миг вратата на помещението се затвори и Джек осъзна, че се намира в малка двуместна капсула. Отпусна отчаяно глава и заплака, докато капсулата се отделяше от кораба, за да се понесе в бездната на космоса. Фантом бе останал на борда на полуразрушения крайцер.
20.
Криогенните вани в избата под къщата на Сейди не бяха морга, но създаваха подобна атмосфера. Студени, неподвижни, обитавани от побелели тела, едни съвсем голи, други, загърнати в чаршафи, повечето под прозрачни похлупаци. Амбър крачеше между тях, притиснала към гърдите си електронния бележник, и отбелязваше показанията на биомедицинските монитори.
Въпреки топлите дрехи и тънките ръкавици тялото й се беше вкочанило. Мъртвешката обстановка в подземието й действаше потискащо. Но по-добре да обикаля между замразените, отколкото да е една от тях. Беше й се налагало на два пъти и се надяваше, че няма да се случи отново, освен ако не трябва да последва Джек между звездите.
Обитателите на ваните в повечето случаи не бяха в преки финансови взаимоотношения със Сейди. Бяха роднини и близки на нейни длъжници, положени тук, докато заемът бъде върнат. Не бяха много на брой, защото Сейди не държеше тела повече от две години. Така или иначе, за пребиваващите тук грижите, макар и временно, бяха отминали. Покрайнините на Малтен не бяха място за хора, неспособни да се справят с рисковете на живота.
Вярно, че в богатската част на града също имаше криогенни капсули, където човек би могъл да полежи някоя и друга година, за да задържи настъплението на бръчките. Повече от това не беше препоръчително — Джек бе типичен пример какво може да стане, ако останеш прекалено дълго в хибернация. Амбър познаваше не един или двама предприемачи, избрали криогенния сън като възможност да се спасят от фалит — няколко години без излишни разходи, през които върху вложените средства се трупа лихва, и човекът започваше на чисто.
Имаше, разбира се, и такива, които се пробуждаха, за да установят, че нямат пукната пара.
Амбър се молеше показателите да останат в рамките на нормата. В противен случай трябваше да повика сестрата със злобното лице, която Сейди бе наела да отговаря за състоянието на нейните „пациенти“. Това беше последното място на планетата, където Амбър би предпочела да я открият. Разбира се, криогенните машини имаха автономен режим, но Сейди поддържаше допълнителна система. Беше нещо като двойно счетоводство на фирма. Цялата информация се архивираше грижливо, с цел да бъде използвана някой ден, ако се наложи. Навярно данните бяха каталогизирани съобразно техните притежатели. Амбър си даваше сметка, че във ваните се крие цяла съкровищница.