Паднали ангели
- Автор: Кейт Лорен
- Серия: Паднали ангели #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Паднали ангели». Краткое содержание книги:
Загадъчен и недосегаем, той завладява вниманието на Лус Прайс от мига, в който тя го вижда в пансиона „Меч и Кръст“. Тон е единственото ярко петно на място, където мобилните телефони са забранени, учениците са пълни откачалки, а камери следят всяко движение. Както пламъкът привлича нощната пеперуда, така и Лус е привлечена от него и иска да открие онова, което Даниел пази в тайна...
А дистанцираното му студено държание?
То е начин да я защити.
Защото Даниел е паднал ангел, обречен на всеки 17 години да се влюбва в едно и също момиче... и да гледа как то умира.
А Лус е негова спътница - смъртното момиче, прокълнато да се преражда отново и отново, без да подозира за този кръговрат.
Онасна, страховита, завладяваща история...
ПАДНАЛИ АНГЕЛИ е трилър, който ви кара да обръщате жадно страниците... Невероятна любовна история.
Погледът на Габ беше ясен и силен.
- Ще се видим скоро, окей?
Но очите на Ариана се стрелнаха надалече, сякаш не искаше да погледне Jlyc.
- Не прави никакви глупости, като например да се превърнеш в купчина пепел. - Тя провлачи крака по пепелта. -Имаме нужда от теб.
- Вие имате нужда от мен? - попита Jlyc. Тя беше имала нужда от Ариана, за да й покаже всички правила и ограничения в „Меч и Кръст“. Беше имала нужда от Габ онзи ден в болницата. Но защо биха имали нужда те от нея?
Двете момичета само се усмихнаха печално в отговор, преди да се оттеглят в гората. Jlyc се обърна към Даниел, като се опитваше да забрави, че господин Коул още стоеше на няколко стъпки от тях.
- Ще ви оставя за малко насаме - каза господин Коул, схващайки намека. - Jlyc, от момента, в който запаля двигателя, остават три минути до излитането. Ще те чакам в пилотската кабина.
Даниел я дръпна бързо и притисна чело към нейното. Когато устните им се доближиха, Jlyc се опита да задържи всяка частица от този момент. Щеше да се нуждае от този спомен така, както се нуждаеше от въздух.
Защото какво, ако след като Даниел я оставеше, целият живот започнеше да й се струва просто като поредния сън? Отчасти кошмарен сън, но все пак сън. Как беше възможно да изпитва онова, което мислеше, че изпитва, към някого, който дори не беше човек?
- Това е всичко - каза Даниел. - Внимавай. Остави господин Коул да те напътства, докато дойда. - Откъм самолета се чу остро изсвирване - господин Коул им казваше да приключват. - Опитай се да запомниш каквото казах.
- Коя част? - попита Лус, обзета от лека паника.
- Колкото можеш повече - но главно, че те обичам.
Лус подсмъркна. Гласът щеше да й изневери, ако се опиташе да каже нещо. Беше време да върви.
Започна да подтичва към отворената врата на пилотската кабина, чувствайки как горещите пориви на вятър откъм витлата на самолета едва не я събориха. Имаше стълба с три стъпала и господин Коул протегна ръка да й помогне да се качи.Той натисна едно копче и стълбата се прибра в самолета. Вратата се затвори.
Лус погледна към сложното контролно табло. Никога не се беше качвала в толкова малък самолет. Никога досега не беше влизала в пилотска кабина. Навсякъде имаше проблясващи лампички и копчета. Тя погледна господин Коул.
- Знаете ли как да управлявате това нещо? - попита тя, като бършеше очи с кърпата.
- Военновъздушни сили на Съединените щати, Петдесет и девета дивизия, на вашите услуги - каза той, като й козирува.
Лус непохватно козирува в отговор.
- Жена ми винаги казва на хората да не ме предизвикват да започна да разправям за дните си като летец в Нам - каза той, като отпусна широк сребрист механизъм за превключване на скорости. Самолетът се разтресе и се задвижи. - Но ни предстои дълъг полет, а аз имам запленена публика.
23. Паднали ангели
- Имате предвид „пленена публика“ - изпусна се тя.
- Това беше добро. - Господин Коул я смушка в ребрата. -Шегувам се - каза той, като се засмя сърдечно. - Не бих те подложил на това. - Начинът, по който се обърна към нея, когато се засмя, й напомни за начина, по който винаги се смееше баща й, когато гледаха някой забавен филм, и това я накара да се почувства малко по-добре.
Сега колелата се въртяха бързо и „пистата“ пред тях изглеждаше къса. Щеше да се наложи да се вдигнат от земята съвсем скоро, иначе в крайна сметка щяха да налетят право в езерото.
- Знам какво си мислиш - изкрещя той, за да надвика рева на двигателя. - Не се тревожи, правя го непрекъснато!
И точно преди калният бряг отдолу да свърши, той дръпна силно лоста между тях, и носът на самолета се издигна към небето. Хоризонтът се изгуби от погледа им за миг и стомахът на Лус се люшна задно с него. Но миг по-късно движението на самолета се успокои, а гледката пред тях се уталожи само до дървета и ясното звездно небе. Под тях беше блещукащото езеро. С всяка секунда то ставаше все по-далечно. Бяха излетели на запад, но самолетът правеше кръг, и скоро в прозореца на Лус се появи гората, през която тя и Даниел току-що бяха прелетели. Тя се взря в нея, притиснала лице към прозореца, за да потърси Даниел с поглед, и преди самолетът да поеме отново в права посока, й се стори, че видя съвсем леко виолетово проблясване. Стисна медальона на шията си и го поднесе към устните си.
Сега под тях беше останалата част от кампуса, а точно зад нея - обвитото в мъгла гробище. Мястото, където скоро щеше да бъде погребана Пен. Колкото по-високо се издигаха, толкова по-голяма част виждаше Лус от училището, където беше излязла наяве най-голямата й тайна - макар и по толкова по-различен начин, колкото тя някога си беше представяла, че ще се случи.