Първият закон

— Какво при всяка обиколка?

— Светвах вътре с фенерчето.

— Без такса — вметна Панос. — Просто бяхме нащрек.

— Но Силвърман вече не ви плащаше?

— Точно така.

— Тогава — Кунео се наведе и опря лакти на коленете си, — защо сте тук?

Въпросът смути, а може би и раздразни Панос. Черните му очи се насочиха към Ръсел, който се бе облегнал на рамката с кръстосани ръце. Но Ръсел само повдигна рамене.

— Инцидентът е станал по време на дежурството на господин Крийд, така че той очевидно е въвлечен в случая, а е един от моите хора. Освен това, както споменах, аз познавах Сам, жертвата.

— Но това място на практика не се намира във вашия участък. Трийсет и втори, нали?

Кунео пак сръбна от кафето. Панос изпъчи гърди и кръстоса ръце.

— Да, Трийсет и втори. И какво от това?

Кунео се облегна в стола си.

— Ето какво — тъй като жертвата е била ваш клиент и познат, би трябвало да знаете за неговия магазин повече, отколкото за останалите по улицата. И ако съм прав, какво според вас се е случило тук?

Панос изсумтя.

— Ще ви питам нещо. Някой от вас двамата или от криминалистите да е открил червена кожена кесия, може би у Сам?

— Каква кожена кесия?

Панос раздалечи дланите си на около двайсет сантиметра.

— Горе-долу толкова голяма. Много стара, по-скоро кафеникава.

Кунео погледна към Ръсел, който поклати отрицателно глава. Кунео рече:

— Не е открита. Та какво за нея?

— Щом не е открита, това доста изяснява нещата. Искам да кажа — за причината.

— И каква е тя? — обади се Ръсел откъм вратата.

— Слушаме — додаде Кунео.

Панос се размърда върху бюрото.

— Добре. Първо трябва да знаете, че всеки четвъртък Сам правеше своя депозит в сейфа на банката.

— Всеки четвъртък? — попита Ръсел.

— Точен бе като часовник — кимна Панос. — Всичките му познати го знаеха. Аз самият го придружавах до Американската банка. Носеше парите в тази кесия. Тя липсва.

— Значи — намеси се Кунео, — той е трябвало да отиде до банката тази вечер и някой, който го е познавал, е решил да вземе кесията?

— Трима — намеси се Крийд, — единият от които много едър.

— Добре де, трима — Кунео взе един висок нетрепкащ тон. — Трябва да са били доста пари, щом са мислели да ги делят на три.

— Може. Нямам представа — каза Панос.

Кунео посочи наоколо.

— Това малко магазинче е носело толкова много?

Панос вдигна рамене.

— В сряда през нощта тук играеха покер.

Двамата инспектори се спогледаха. Ръсел попита: