Кралицата на Юга
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651795
- Переводчик: Боряна Дукова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кралицата на Юга». Краткое содержание книги:
— Къде е? — попита Тереса.
Гато Фиерос се усмихна мазно и накриво.
— Чуваш ли я, Поте?… Пита за Гуеро. Каква изненада.
Продължаваше да стои облегнат на вратата. Другият убиец кимна с глава. Беше широкоплещест и пълен, с внушителен вид, имаше гъсти черни мустаци и тъмни петна по кожата, като петнист кон. Не се държеше толкова непринудено като приятеля си, погледна нетърпеливо часовника си. Или може би се чувстваше неловко. Движението на ръката му откри дръжката на револвера — на кръста, под лененото сако.
— Гуеро — повтори Гато Фиерос замислено.
Беше извадил ръцете от джобовете си и се приближаваше бавно към Тереса, която продължаваше да стои неподвижна край горната част на леглото. Щом стигна до нея, спря отново и я загледа.
— Виждаш ли, миличка — каза накрая. — Твоят човек се мислеше за много хитър, но се провали.
Тереса усещаше страха свит на кълбо в стомаха си като гърмяща змия. Ситуацията. Страхът беше бял и хладен, като повърхността на надгробен камък.
— Къде е? — настоя тя.
Говореше не тя, а някаква непозната, чиито непредвидими думи я смайваха. Неразумна непозната, несъзнаваща крайната необходимост от мълчанието. Гато Фиерос трябва да бе почувствал нещо такова, защото я погледна изненадан, че е в състояние да задава въпроси, вместо да е парализирана или да крещи от ужас.
— Няма го. Умря.
Непознатата продължаваше да действа на своя глава и Тереса се стресна, когато я чу да казва: „мръсни кучи синове“. Това каза или това се чу да казва, вече съвсем разкаяна, когато последната сричка едва излизаше от устатата й. Гато Фиерос я изучаваше с голямо любопитство и внимание. Гледай ти, колко смела излезе. На всичкото отгоре и ни обижда.
— Тези устенца — поде той мило.
После й удари един шамар и тя се просна на леглото. Наблюдава я известно време, сякаш оценяваше гледката. Кръвта бучеше в слепоочията й, бузата й пламтеше. Зашеметена от удара, Тереса го видя да спира поглед на пакета с белия прах върху нощното шкафче, да сграбчва една щипка и да я поднася към носа си. Ха така, каза наемният убиец. Има примеси, но все пак е добър. После, докато потъркваше палеца и показалеца си, предложи на приятеля си. Но другият отказа, поклащайки глава, и пак погледна часовника си. Не бързаме, братко, отбеляза Гато Фиерос. Въобще не бързаме и хич не ми пука колко е часът. Отново гледаше към Тереса.
— Хубаво парче — уточни той. — На всичко отгоре и вдовичка.
От вратата Поте Галвес произнесе името на другаря си.
— Гато — каза той с много сериозен тон. — Да свършваме.
Първият вдигна ръка, за да го накара да мълчи и седна на леглото.
— Я не се занасяй — настоя другият. — Инструкциите са ясни. Казаха да я очистим, а не да я оправим. Така че да действаме бързо и не ставай гадняр.
Но Гато Фиерос поклащаше глава, сякаш заслушан в ромоленето на дъжда.
— Давай — рече той. — Винаги ми се е искало да опъна тази женска.
Вече я бяха изнасилвали, преди да стане любовница на Гуеро Давила. Беше на петнадесет години, когато няколко момчета от „Лас Сиете Готас“ я изнасилиха, а после и мъжът, който я уреди да работи в бюрото за смяна на валута. Така че знаеше какво я очаква, когато острата като нож усмивка на стрелеца стана по-влажна и той дръпна копчето на джинсите й. Изведнъж вече не изпитваше страх. Защото това не се случва, мина й през ума. Заспала съм и това е само кошмар, подобно на толкова други, а съм го преживявала и преди. Това се случва на друга жена и аз го виждам насън, тя прилича на мен, но не съм аз. Мога да се събудя, когато пожелая, да усетя дишането на моя мъж на възглавницата, да се сгуша в него и да открия, че нищо от това никога не се е случвало. Мога също и да умра, докато спя, от инфаркт, от сърдечен удар, от какво ли не. Мога да умра внезапно и нито сънят, нито животът да имат значение. Дълъг сън без образи и без кошмари. Вечен покой от нещо, което никога не се е случвало.