Мечът на тамплиерите [bg]

Между дърветата минаваше стръмна, застлана с чакъл пътека, която се спускаше към брега на Канадауей, ромоляща плитка рекичка, скрита зад дългите приведени клони на плачещи върби. Отсрещният бряг беше по-висок и обрасъл с гъста растителност. Да се приближиш към призрачната стара къща откъм края на сляпата уличка бе все едно да разгърнеш страниците на някой от романите за Нарния на К. С. Луис и да изпитваш чувството, че прекрачиш ли прага й, може да се озовеш на друго място и това място не е сред онези, на които би искал да попаднеш.

Джон Холидей и Пеги Блексток изкачиха петте протрити дървени стъпала, които отвеждаха до покритата веранда, издържана в южняшки стил. Холидей извади тежката връзка ключове, които адвокатът неохотно му бе дал, и започва да ги пробва един по един. Откри този, който пасваше на старата ключалка „Йейл“, и го завъртя. Хвана фасетираната кристална топка на бравата, отвори вратата и прекрачи прага. Пеги го следваше по петите.

Мигом ги обгърна познатата до болка миризма.

— Сигурно е щастлив — каза Холидей.

Пеги се усмихна.

— Той беше П. А., поклонник на абсолюта…

— … и принц Албърт — изрекоха двамата едновременно, довършвайки старата реклама6, която Хенри Грейнджър цитираше всеки път, когато изваждаше от джоба на сакото си старата лула от корен на изтравниче, потъркваше чашката й в сатенения плат на жилетката, която винаги обличаше, преди да пъхне ароматната лула в устата си, да я запали и над нея да се издигне дим, отдавна оцветил белите му мустаци в никотиново жълто.

В центъра на широкия вестибюл се издигаше вита стълба, която отвеждаше до втория етаж. Отляво се намираше библиотеката, отдясно бе старовремският салон. Зад стълбата бе разположена трапезарията с огромната камина, а в дъното на салона бяха килерът и кухнята. Към задната част на къщата бе долепена остъклена зимна градина, в която в продължение на много години Хенри Грейнджър бе отглеждал рози.

Подът бе от чамови дъски, покрити с дебели пластове лак, а върху тях бяха застлани протрити персийски килими и пътечки на различна възраст и с различни мотиви. Стените бяха облицовани с ламперия от черен орех, над която се виждаха гипсови стени, покрити някога с бяла боя, която с течение на годините бе потъмняла до неопределен нюанс на бежовото. Мебелировката бе тъмна, от края на викторианската епоха, допълнена от тежки завеси от кафяво кадифе. Стените във вестибюла бяха покрити с малки пейзажи в позлатени рамки, а над всяка картина светеше месингов аплик. До стената срещу закачалката за дрехи и поставката за чадъри, изработена от слонски крак, стоеше огромен салонен часовник, чийто месингов циферблат бе затворен в дъбов шкаф, инкрустиран с махагон и ямайско копринено дърво. Часовникът тиктакаше високо, отмервайки ритмично времето, и звукът отекваше в помещението, сякаш за да направи тишината, която цареше в останалата част на къщата, още по-потискаща.