Конспирацията „Моцарт“ [bg]

— Мисля, че ония пред вратата няма да ти помогнат много в случая.

— Това си беше опит за отвличане, не мислиш ли?

— Така изглежда — съгласи се той. — Хора с твоето обществено положение често стават обект на отвличания. Ти си известна, богата. Освен, разбира се, ако някой не си е поставил за цел да ти навреди лично. Имаш ли врагове?

Лай стисна замислено устни.

— Не се сещам. А защо да имам врагове? Аз съм просто една певица.

— Доста известна обаче. Друг път не ти ли се е случвало да усещаш, че те следят? Или да ти се обади непознат глас по телефона, да получиш необичаен имейл, или писмо?

Тя вдигна рамене.

— Имам фенове, които се опитват да се свържат с мен чрез Пам, моята асистентка. Понякога ме разпознават на улицата и ми искат автограф върху обложка на диск или нещо друго. Но никога не се е случвало някой да ме заплашва или да се държи странно.

— Когато избяга от нападателите си и взе такси, направо тук ли дойде?

— Е, не съм толкова глупава. Сетих се, че може да са запомнили номера на таксито и да ме проследят.

Той кимна.

— Значи никой не знае, че си тук, освен персоналът на хотела?

— Само полицията.

— В случаи като този от полицията няма голяма полза.

— Ами… взеха от мен показания и казаха, че ще направят разследване.

— А случайно да си запомнила номера на колата?

— Бен, всичко стана толкова бързо…

— Така е. Освен това или номерът е бил фалшив, или самата кола е била крадена. — Той се спря, обмисляйки внимателно думите си за следващото нещо, което искаше да й каже. — Виж, Лай… искам да те попитам… толкова време мина оттогава…

— Откакто ме заряза и изчезна?

Той се престори, че не обръща внимание на думите й.

— Искам да кажа, толкова дълго не сме се виждали и чували… Била ли си някога омъжена?

— Странен въпрос, Бен. Не знам дали…

— Може да се окаже важно.

Лай се поколеба за миг, преди да отговори.

— Беше много след теб — каза накрая тя.

— Кой е той?

— Композитор, пише музика за филми. Казва се Крис. Крис Андерсън.

— Още ли сте заедно?

— Това продължи само около две години — отвърна тя. — Просто между нас не се получи. Понякога се виждаме като приятели. — Тя се намръщи. — Мога ли да те попитам накъде биеш?

— Отвличането си е бизнес като всеки друг, Лай. Нищо лично. Всичко е въпрос на пари, следователно ако жертвата няма съпруг или семейство, което да плати за нейното освобождаване, липсва и мотив. Това е абсолютният емоционален шантаж. Работи само тогава, когато има трета страна, която да е достатъчно изплашена от възможната загуба на любимия човек. — Той надигна чашата си и отпи голяма глътка, с която почти я пресуши. — От това правило има само едно-единствено изключение, и то е, когато жертвата има застраховка „ОСО“.